Читать «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)» онлайн - страница 9

По въпроса за слона, ако питате Сципиона, ще ви каже, че е мъдър за двама. На Касапина детето обаче знае, че слонето е една голяма драма.

Вътре в храма на Юпитер положението беше още по-сложно. Някои от гостите се задоволяваха с това да подчертаят с известна ирония прякора му „Велики“. Някои обаче уж неволно го произнасяха вместо „Магн“ „Маг“ — както се наричаха персийските влъхви — или „Ман“ (ръка), намеквайки, че или Помпей е целувал ръка на Сула, за да се издигне, или че е на една ръка разстояние от своя господар. Малцина се отнесоха с необходимата почит към триумфатора. Помпей разчиташе и на своите приятели и роднини, които обаче наляха масло в огъня, като се наежиха срещу присмехулниците и дори изявиха желание да се бият. Най-накрая, важни личности като Катул и Хортензий просто не благоволиха да присъстват.

Все пак се случи и нещо хубаво: Помпей неочаквано си намери приятел, не друг, а отдавна забравения племенник на диктатора, Публий Корнелий Сула. Той му бе представен от Катилина.

— Никога не съм знаел, че Сула има племенник! — призна си Помпей.

— Ами и той не е знаел доскоро — подхвърли весело Публий Сула. — А което е най-странното, самият аз нямах представа.

Катилина прихна да се смее.

— И все пак е истина — каза той на Помпей, който гледаше доста объркано новия си познат.

— Я обяснете по-подробно — подкани ги той, доволен, че поне в този случай не се смеят на него.

— Цял живот съм си мислил, че съм син на Секст Перквициен — започна Публий Сула. — И цял живот съм бил съсед на Гай Марий! Когато дядо ми умря и баща ми наследи всичко, нито той, нито аз сме подозирали истината. Но баща ми беше приятел с Цина, затова след като започнаха да излизат списъците с проскрибциите, той всеки път очакваше да открие своето име. И от тревога взе, че умря.

Последното бе произнесено с такова безразличие, че Помпей лесно си направи заключението колко са се обичали баща и син Перквициен. И нищо чудно, като се има предвид колко омразен бе старият Перквициен на цял Рим.

— Не мога да го повярвам — иронично изрече Помпей.

— Разбрах кой съм едва когато се разрових из някакви стари книжа, принадлежали навремето на дядо ми. Сред тях се натъкнах и на документите по осиновяването! Оказа се, че баща ми бил осиновен от дядо ми, преди чичо ми, диктаторът, да се роди. Така че и той не е подозирал за съществуването на брат си. Както и да е, реших, че ще е най-благоразумно, ако занеса документите на чичо Луций, преди някой да е сложил моето име в списъците!

— Абе, като те гледам, ти си същински Сула — усмихна се Помпей. — Предполагам, не ти е било трудно да го убедиш?