Читать «Лъв без опашка» онлайн - страница 2

Лъв без опашка подскокна и за един миг се намери пред малката дъсчена къщичка. Надникна. Вътре хъркаше старото куче Мурджо. Зайчето протегна лапичката си, докосна Мурджа по главата, но кучето спеше дълбоко и не усети гостенчето. Тогава Лъв без опашка си навря главата в кучешката колибка и извика на Мурджовото ухо:

— Куку!

Мурджо скочи. Сграбчи зайчето с големите си лапи и изръмжа:

— Що щеш тука, зайче мустакато?

— Дойдох да ми дадеш едно червено яйце. Моля ти се, кокошко, дай едно яйце за болното Сребърно мустаче!

— Сбъркало си адреса. Аз не съм кокошка. Кой те проводи при мене? Искам да му целуна ръчицата.

— Проводи ме добрата кака Лиса опашата!

— Къде е тя? — наостри уши Мурджо.

— Хе там, трепе се горката да спаси една нещастница от затвора.

— Тая новина ти спаси невинната душица. Почакай пред колибата! Подир малко ще получиш яйце за болното си братче. — И като се промъкна крадешком край плета, кучето неусетно стигна до курника и се хвърли върху лисицата. Набърже й съдра кожухчето. Кокошката се измъкна от курника ни жива, ни мъртва.

— Ти си мой благодетел, защото ми спаси живота! — изкудкудяка тя на Мурджа.

— Най-напред за живота си трябва да благодариш на онова мъничко зайче, което стои пред колибата ми.

Кокошката се заклати към кучешката колиба и като видя зайчето, ахна:

— Що щеш тука на вълка в устата?

— Чакам си яйцето.

— Яйце ли? Заповядай! — рече кокошката и като се напъна, снесе едно яйце.

Зайчето погледна топлото яйце и поклати глава:

— Не го искам.

— Защо?

— Защото е бяло. Мен ми трябва червено яйце.

Кокошката се намери в голямо затруднение, защото тя можеше да снася само бели яйца, но старият Мурджо изръмжа нещо и кокошката подскочи.

— Ей сега ще ти донеса червено яйце, защото ти ми спаси кокошата глава — изкудкудяка повторно кокошката и прескочи градинския плет.

Подир малко тя се върна и търкулна пред муцунката на зайчето една току-що отскубана червена репичка.

— Вземи туй яйчице — рече тя — и го носи на болното си братче. Носи му още много здраве от кокошката и Мурджа.

Зайчето се поклони, захапа репичката за опашката и изхвръкна от селото.

Запъхтян се върна Лъв без опашка у дома си и подаде червената репичка на уплашеното си братче. Сребърното мустаче захрупа репичката и щом я изяде, скочи на крака. В очите му светна голямо безстрашие.

— Мамо — викна то, — отсега нататък не искам да ме наричате Сребърно мустаче!

— Ами как? — погледна го учудена Зайка Зелкова.

— Лъвско сърце!

Зайка Зелкова се усмихна и с лапичката си го помилва нежно по главичката.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8900]

Последна редакция: 2008-08-18 08:00:00