Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 6

Един по един Размъсън издирваше и копираше файловете на „Факир“ — най-новата и революционна текстообработваща програма на корпорацията „Декодин“, комплектувана напоследък от екипа й за софтуерни продукти. Файловете на „Факир“ имаха добри защитни механизми — подвижни електронни мостове, „ровове с вода“ и поредица „крепостни валове“, обаче Том Размъсън беше истински експерт в областта на компютрите и не съществуваше крепост, в която не би могъл да проникне, ако му се даде достатъчно време. Всъщност ако програмата „Факир“ не бе развита на сигурната „домашна“ система от компютри, несвързана с външния свят, Размъсън щеше да се вмъкне във файловете й с помощта на модем и телефон, без да се налага да влиза зад стените на „Декодин“.

Парадоксалното беше, че от пет седмици той работеше като нощна охрана на „Декодин“ и бе нает на основата на изпипани — и почти убедителни — фалшиви документи. Тази нощ бе пробил последните защитни механизми на „Факир“ и не след дълго щеше да излезе от сградата с пакет дискети, по-ценни от всичко на света за конкурентите на компанията.

„Скок в един часа“ свърши.

По микрофона Боби каза:

— Музика стоп!

Устната команда подсказа на компютъризираната му компактдискова уредба да изключи, за да може той посредством каската на главата си да осъществи връзка с Джули, негова съпруга и равноправен съдружник.

— Там ли си, скъпа?

Тя въздъхна. От наблюдателната си позиция в най-далечния край на паркинга зад „Декодин“ бе слушала същата музика с помощта на собствената си каска.

— Дали Върнън Браун е свирил някога по-добре с тромбона си, отколкото на концерта в Карнеги?

— А какво ще кажеш за Крупа на барабаните?

— Амброзия за ухото. И същински любовен еликсир. От тази музика ми се приисква да се мушна в леглото с теб.

— Ами! Изобщо не е приспивна. Освен това сме частни детективи, забрави ли?

— Предпочитам да бъдем любовници.

— Едва ли можем да изкарваме прехраната си с правене на любов.

— Ще ти плащам.

— Тъй ли? И по колко?

— Ами… по половинка хляб на ден.

— Струвам поне цял.

— Е, ако искаме да бъдем точни, струваш един хляб и две кроасанки плюс кифла с мармалад.

Джули имаше приятен, гърлен и доста възбуждащ глас и той обичаше да го слуша, особено през слушалките, когато съпругата му звучеше като ангел, шептящ в ушите му. От нея щеше да излезе чудесна джаз-певица, ако бе живяла през тридесетте и четиридесетте години и ако можеше да изпее поне една вярна нота. Джули танцуваше страхотно суинг, но в пеенето никак я нямаше. Когато беше в настроение да припява на старите записи на Маргарет Уайтинг, „Андрюс Систърс“, Розмари Клуни или Марион Хътън, Боби напускаше стаята от уважение към музиката.