Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 111

— А, така ли? На канадска борба винаги те побеждавам.

— Колко жалко — поклати глава тя. — Наистина ли си въобразяваш, че ако побеждаваш по-малкия, и то жена, ти си мъжко момче?

— Мога да победя и куп жени, които са по-големи от мен — увери я Боби. — И ако са достатъчно стари, мога да се справя с по три-четири наведнъж. Всъщност, ако ми пратиш половин дузина едри баби, ще ги отупам, дори едната ми ръка да е вързана отзад!

Светофарът светна зелено и Джули подкара колата.

— Ама става дума за едри женища — продължи Боби. — Не крехки стари дами. Едри, дебели, яки бабета, по шест наведнъж.

— Страхотно.

— Така де. Въпреки че някой крик ще ми свърши работа.

Джули се засмя, Боби се ухили широко. Но и двамата не можеха да забравят накъде и защо са се запътили, усмивките им скоро отстъпиха на намръщено изражение. Продължиха по-нататък, без да говорят. Бученето на чистачките разсъни Боби, вместо да го приспи, както можеше да се очаква.

Накрая Джули се обади:

— Вярваш ли, че Франк наистина е изчезнал пред очите на Хал, както той твърди?

— Не съм чувал Хал да лъже или да изпада в истерия.

— И аз.

На следващия ъгъл Джули зави наляво. На няколко пресечки направо, зад издутите завеси на дъжда, светлините на болницата трептяха и пулсираха като разтопени — приличаха на мамещ призрачен оазис сред маранята над пясъците в пустинята.

Когато двамата влязоха в стаята, Хал стоеше при долния край на леглото почти скрит зад завесата. Имаше вид на човек, който не само е видял призрак, но и го е прегърнал и целунал по студените, влажни и разлагащи се устни.

— Слава Богу, дойдохте! — Той плъзна поглед покрай тях, за да провери коридора. — Старшата сестра иска да повикам ченгетата и да съобщя за изчезнал пациент…

— Оправихме се — успокои го Боби. — Доктор Фрийборн говори с нея по телефона и подписахме декларация за доброволно напускане на болницата.

— Добре — каза Хал и посочи към коридора. — Трябва да сме колкото е възможно по-дискретни.

Джули затвори вратата и после застана до двамата мъже в долния край на леглото.

Боби забеляза липсата на решетката и счупените панти.

— Какво е това?

Хал преглътна с усилие.

— Той държеше решетката, когато изчезна… и я отнесе. Не го казах по телефона, защото си помислих, че така или иначе ме мислите за смахнат и само ще потвърдя подозренията ви.

— Хайде сега ни разкажи — тихо каза Джули. Всички говореха тихо — в противен случай сестра Фулъм сигурно щеше да дойде и да им напомни, че повечето пациенти на етажа спят.

Когато Хал приключи разказа си, Боби отбеляза:

— Флейтата, особеният ветрец… Франк ни каза, че той самият чул същото малко след като се свестил през нощта в алеята и разбрал по някакъв начин, че те са признак за идването на някого.

По чаршафите беше останала част от мръсотията, която Хал забеляза по пижамата на Франк след второто му появяване. Джули взе от нея с два пръста.

— Не е точно кал.

Боби разгледа зрънцата, полепнали по ръката й.

— Черен пясък.

— Джули се обърна към Хал:

— Франк не се е връщал, откакто изчезна с решетката, нали?