Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 11

В същия миг зад ъгъла зави голям камион. Беше натоварен с панели и дървена врата. Шофьорът плавно смени скоростите и отмина покрай жилищната сграда, явно без да забележи нищо.

Франк с мъка се изправи, грабна чантата и хукна по улицата. Точно зад ъгъла камионът не се движеше бързо. Франк успя да се хване за задния капак и да се издърпа нагоре с една ръка, докато стъпи на задната броня.

Камионът увеличи скоростта. Франк се обърна към изоставените блокове. В нито един от прозорците не светеше загадъчна синя светлина — бяха черни и празни като очни кухини в череп.

На следващия ъгъл камионът зави надясно и се понесе в тихата нощ.

Изтощен, Франк не изпускаше капака. Сигурно щеше да се държи по-здраво, ако хвърлеше кожената чанта, но той я стискаше, защото подозираше, че съдържанието й ще му помогне да узнае кой е, откъде идва и от какво бяга.

6

„Зарежи всичко и бягай!“ Нима Боби си бе помислил, че ще му се подчини? „По дяволите, изчезвай оттук, сладурче!“ — ще захвърли всичко и ще побегне само защото той й е наредил, сякаш беше хрисима женичка, не пълноценен съдружник в кантората и страхотен детектив, сякаш беше несериозно прикритие, което ще рухне щом стане напечено. Е, по дяволите всичко това.

Виждаше любимото му лице — весели сини очи, вирнат нос, осеян с лунички, сочна уста — обградено с гъста медноруса коса, разрошена (почти винаги) като на току-що събудило се момченце. Искаше й се да му натрие вирнатия нос, за да се насълзят сините му очи и да му покаже колко я ядосват съветите му да захвърли всичко и да побегне.

Джули наблюдаваше зад „Декодин“, в далечния край на служебния паркинг, в дълбоките сенки на масивно лаврово дърво. Щом Боби даде сигнал за опасност, тя включи двигателя на тойотата. Когато в слушалките чу изстрелите, вече беше включила на скорост, освободила ръчната спирачка, включила фаровете и натиснала педала на газта до дупка.

Отначало държеше слушалките на главата, викаше Боби, мъчеше се да изтръгне отговор, но от другата страна долитаха само проклятия. После устройството заглъхна. Джули вече не чуваше нищо, затова свали слушалките и ги захвърли на задната седалка.

Захвърляй всичко и бягай! Как ли пък не!

Когато стигна края на последната редица на паркинга, тя отпусна газта и едновременно натисна спирачките с левия крак. Малката кола направи елегантен завой към алеята около голямата сграда. Джули завъртя волана, после пак даде газ още преди задната част да е спряла да се тресе. Гумите изсвириха, двигателят застена и с жалното тракане и виене на метал, колата се понесе напред.

Стреляха срещу Боби, а Боби сигурно дори не можеше да отвърне на стрелбата, защото беше небрежен към носенето на оръжие при всяка задача. Въоръжаваше се само когато смяташе, че работата ще бъде свързана с насилие. Поръчката за „Декодин“ изглеждаше достатъчно мирна. Понякога промишленият шпионаж загрубяваше, но в този случай лошият бе Том Размъсън: отвеян компютърен специалист и алчен мръсник, умен като куче, което чете Шекспир, с установена компютърна кражба, но ръцете му не бяха изцапани с кръв. Размъсън беше компютърният еквивалент на хрисим чиновник, който тайно бърка в касата — или поне така изглеждаше.