Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 108

После изчезна. В един момент седеше на леглото, истински, от плът и кръв както всеки друг човек, в следващия пропадна вдън земя — необяснимо и рязко като призрак, който напуска обиталището си. Изчезването му бе придружено от кратко просъскване, сякаш издишаше спукана гума.

Хал се олюля като че някой го беше ударил. За миг сърцето му замря, изненадата го парализира.

На прага се появи сестра Фулъм.

— Няма и помен от него в стаите по този коридор. Сигурно е отишъл на друг етаж… как мислите?

— Мм…

— Преди да проверим останалите стаи на етажа, май е по-добре да се обадя на охраната да претърси цялата болница. Господин Яматака?

Хал я погледна, после се извърна пак към празното легло.

— Мм… да. Да, идеята е добра. Може да отиде… Бог знае къде.

Сестра Фулъм забърза нанякъде.

С омекнали крака Хал се приближи до вратата, затвори я, облегна се на нея и се загледа в отсрещното легло. След малко се обади:

— Тук ли си, Франк?

Не получи отговор. Пък и не очакваше да получи. Франк Полард не беше станал невидим — кой знае как беше отишъл някъде.

Без да е сигурен дали е по-скоро уплашен, отколкото слисан от видяното, Хал колебливо прекоси стаята и стигна до леглото. Предпазливо докосна решетката от неръждаема стомана, сякаш мислеше, че изчезването на Полард е свързано с някаква стихия, оставила смъртоносна следа зад себе си. Но под пръстите му не изпращяха искри — металът беше хладен и гладък.

Хал зачака. Чудеше се след колко време Полард ще се появи отново, чудеше се дали да се обади на Боби или да почака, докато Полард се материализира, чудеше се дали изобщо ще се материализира отново или ще изчезне завинаги. За пръв път, откакто се помнеше, Хал Яматака изпадна в нерешителност — обикновено мисълта му течеше светкавично, действаше бързо, но никога досега не се беше сблъсквал със свръхестественото.

Беше му ясно само едно — не бива да допусне Фулъм, Сото или някой друг от болницата да узнае какво точно се е случило. Полард бе забъркан в толкова странно явление, че приказките за него бързо щяха да плъзнат от болницата към вестниците. Една от главните цели на „Дакота & Дакота“ беше неизменно да се пази тайната на клиента, а в този случай това беше по-наложително отвсякога. Боби и Джули бяха споменали, че някой преследва Полард, очевидно с намерение да приложи насилие — ето защо опазването на тайната от вестниците можеше да се окаже съдбоносно за оцеляването на клиента.

Вратата се отвори и Хал подскочи като ужилен.

На прага стоеше Грейс Фулъм. Изглеждаше така, сякаш бе превела шлеп през бурно море или пък беше насякла и донесла наръч дърва заради мързела на таткото.

— Охраната слага човек на всеки изход, ако се опита да се измъкне. Мобилизирали сме всички сестри да го търсят по етажите. Смятате ли да се включите в претърсването?

— Ами, знаете ли, трябва да позвъня в кантората, шефът…

— Ако го намерим, къде да ви се обадим?

— Тук. Точно тук. Няма да мърдам, ще звъня по телефона.

Сестрата кимна и излезе. Вратата зад нея се затвори сама.

От корниза на тавана се спускаше завеса, която можеше да огради леглото от три страни. Беше прибрана до стената, но Хал Яматака я издърпа до края на леглото, за да не се вижда от вратата, ако Полард случайно се материализира тъкмо когато някой надниква от коридора.