Читать «Лошата катеричка» онлайн

Елин Пелин

Лошата катеричка

Дълбоко в една гъста гора имаше малка хубава полянка. От сутрин до вечер слънцето я обливаше с лъчите си. Сред полянката имаше изворче. В това закътано място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше спокойствие, тишина и безопасност. Тук идеше зайчето да си играе на слънце и нищо не го плашеше. Тук идеха сърните да пият вода от изворчето. По високите дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и ободряваше горската самота.

През есента отнякъде пристигна тук една пъргава катеричка. Това място много й хареса. На едно старо дърво високо в клоните имаше малка хралупа.

„Виж тука мога да си устроя жилище за през зимата“ — помисли тя.

Но хралупата бе плитка и когато катеричката влезе вътре, главата й остана отвън.

— Трябва да се изработи — каза тя, — трябва да се издълбае по-дълбоко.

И катеричката отиде при кълвача, който чукаше от сутрин до вечер по дърветата и ги чистеше от разни насекоми.

— Слушай, господин Кълвачо — рече катеричката. — Ти си добър майстор, имаш остра човка и правиш хубави дупки по дръвчетата, можеш ли да ми издълбаеш една къщичка хе на онова дърво там?

— Мога — отговори кълвачът. — Но какво ще ми платиш?

— Ще ти посоча едно дърво, под кората на което има всевъзможни насекоми — там можеш цяла година да се храниш.

— Добре — каза кълвачът и се зае да дълбае хралупата, която катеричката си бе избрала.

Той не се бави много. Неговата остра човка заработи усилено и ударите й цял ден се чуваха надалече в гората.

— Работлив кълвач — каза една мишка на съседа си. — Никога не го мързи: чука ли, чука.

— Прави ми къща — каза катеричката, която дочу тоя разговор. — Наближава зима: трябва да се мисли за зимовище.

— Да, катеричке, и ний сме загрижени за зимата — събираме лешници, но няма де да ги туряме. Вчера направих дупка в земята, но мина мечката и стъпи на нея, разтури я. Остави друго, ами едва сполучих да изляза, щях да се задуша.

— Мене на високото от нищо не ме е страх — рече катеричката.

— Добре си ти, катеричке.

— Аз мога и под наем да давам — рече важно катеричката. — До мойта хралупа има още една, по-малка наистина, но за една мишка става.

— Да, но ти си скъперница — каза мишката. — кой знае какъв наем ще искаш.

— Не искам много — рече катеричката. — виждаш ли там ония четири стъпки на поляната? Това са стъпките на елена. Ще ми ги напълниш с лешници, и толкова. Повече няма да ти искам.

Отърча мишката при стъпките на елена, погледна ги, не й се видяха дълбоки, лесно би ги напълнила.

— Добре, катеричке, съгласна съм — каза тя, като се върна.

— Тогава ще кажа на кълвача да приготви квартирата ти — рече катеричката и заскача по дървото.

Кълвачът току-що свършваше хралупата на катеричката. Влезе господарката вътре и потъна като в кладенец — широко, удобно, славно.

— Благодаря ти, майсторе — завика катеричката. — Приготви, моля ти се, и тази съседна дупка. Приготви я колкото за една мишка, пък аз ще ти дам няколко косъма от опашката си, да постелеш гнездото си.

Кълвачът се съгласи и какъвто беше работлив, още от вечерта приготви квартирата за мишката. Прегледа я мишката, хареса я. И почна тя да пълни еленовите стъпки с лешници, за да си плати наема. Цял ден ходи из лешниковата гора да събира капналия плод. Носи и брои: една стъпка, две стъпки, три стъпки.