Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 30

И тогава той отново прекъсна връзката. Все още не бе поставил никакъв краен срок.

24.

Същата сутрин в пет и половина президентът на Съединените американски щати допиваше четвъртата си чаша черно кафе. Вече от два часа присъстваше на срещи.

Съветът по националната сигурност заседаваше в Овалния кабинет почти от три и половина през нощта. Сред присъстващите изпъкваха шефовете на ФБР и ЦРУ, както и неколцина от най-изявените експерти от разузнаването. Всички бяха възприели заплахите на Вълка съвсем сериозно.

Президентът прецени, че вече бе достатъчно информиран за предстоящата среща на върха. Макар че никога не можеше да бъде напълно сигурен, когато се налагаше да действа в такива напрегнати и рисковани ситуации.

— А сега вече може да започне този трагичен цирк. Хайде, включете ме — обърна се той към шефа на президентската администрация.

След две минути вече разговаряше едновременно с германския канцлер и британския премиер. Тримата държавни глави заедно присъстваха на внушителния видеоекран, с незначителни отклонения и закъснения на сигналите — което отдавна бе общоприето в странния свят на видеоконферентните междуконтинентални връзки.

Президентът отначало не искаше да повярва, но двамата европейски държавници единодушно го увериха, че разузнавателните им служби в нито една от страните им не са се добрали до нещо по-конкретно, което да подсказва кой всъщност бе Вълка и къде би могъл да се укрива. След това тримата обсъдиха останалите спорни въпроси.

— Ето че накрая все пак се споразумяхме за нещо — заяви канцлерът на Германия.

— Всички ние сме наясно, че той действително съществува и се укрива някъде, обаче никой няма ни най-бегла представа къде точно е убежището му — съгласи се британският премиер. — Според нас той е бивш кадър на КГБ. Предполагаме също, че още не е навършил петдесет. Всъщност за него знаем единствено, че е много умен. Което наистина е влудяващо.

Всички се съгласиха с този засега единствен неоспорим факт, а накрая се разбраха за още нещо: нямаше да има никакви преговори с терориста.

Вълка трябваше да бъде проследен и заловен, независимо по какъв начин, след това на всяка цена — ликвидиран.

Втора част

Заблуждаващи указания

25.

За Вълка всички големи градове отдавна се бяха превърнали в еднообразни, отблъскващи и нуждаещи се от пълно прочистване сборища, тъй като капитализмът и мултинационалният бизнес бяха приплъзнали пипалата си навред, а по петите им ги следваше заразата на престъпността. Нощем Вълка често бродеше сред някой от най-големите световни центрове. Нямаше значение в кой точно, тъй като руснакът се чувстваше еднакво неудобно във всичките подобни мегаполиси.

Тази вечер се намираше във Вашингтон, зает с обмислянето на следващите си ходове.

Нито един човек на планетата не го разбираше. По принцип никой никого не бе в състояние да разбере докрай, всеки би се съгласил с това заключение. Обаче абсолютно никой не би могъл да проумее необичайната степен на параноята, изгаряща сърцето на Вълка вече от толкова много години. Особено мъчително бе за него пребиваването в Париж — усещаше го като физическо страдание, като отрова, проникнала в цялата му кръвоносна система. Подозираше, че тъкмо това бе неговата ахилесова пета. И цялата тази параноя, както и увереността, че е застрашен от ненавременна смърт, го тласкаха да се отдава на страстта си — да играе пламенно играта, да печели на всяка цена или поне никога да не допуска загуба.