Читать «Лондонски мостове» онлайн - страница 23

Бърнс спря за миг и огледа залата. Когато погледите ни се срещнаха, той ми кимна леко, а после отмести очи. Запитах се какво още знае той, за което останалите нямахме никаква представа. И кой още беше замесен в тази игра? Белият дом? Не бих се учудил.

— Оттогава насетне ежедневно осъществявахме следващите контакти — продължи Бърнс. — Едно съобщение бе получено от господин Боуен, едно — от директор Уиър, едно — от мен. До днес обаче нищо съществено не успяхме да разкрием. Но тази сутрин получихме видеозапис от бомбардировката в Невада, разбира се — грижливо цензуриран. Сега ще ви покажа тази редактирана версия.

Бърнс махна с ръка и въпросният видеозапис се завъртя по шестте монитора, разпръснати в залата. Филмът бе черно-бял и с доста дефекти, сякаш бе дело на някой начинаещ оператор. Повечето кадри вече бяха излъчвани в новинарските емисии по телевизионните канали. Докато ги гледахме, никой в залата не посмя да наруши мъртвешката тишина.

От приблизително една миля разстояние някаква камера бе заснела пристигането на армейските камиони и джипове в Сънрайс Вали. След малко крайно озадачените местни жители бяха ескортирани от техните каравани до камионите. Един мъж обаче заплаши войниците с пушка и в резултат веднага бе застрелян. Оставиха го проснат насред прашната улица. Вече знаех името му — Дъглас Пузловски.

Тогава конвоят започна бързо да се изтегля, оставяйки зад себе си само големи облаци от прах.

На следващия кадър някакъв едър тъмен обект се появи в горната част, буквално като спуснат от небето. И докато още си висеше там, избухна невероятно мощен взрив.

Кадрите от бомбардировката също бяха внимателно цензурирани, но сега вече бе снимала само една камера. В резултат на корекциите на неизвестния видеомонтажист кадрите следваха накъсано, което дразнеше окото, но все пак на тях можеше да се види най-същественото.

Следваше ужасяващата експлозия. Ала на нито един кадър не бе показан самолетът, пуснал бомбата над Сънрайс Вали.

— Те са филмирали целия този кошмар — заяви директорът Бърнс. — Искали са да разберем, че са били там, че са тези, които са изтрили това селище от лицето на земята. След няколко минути обаче ще ни съобщят защо са го направили. Обещаха ни да ни се обадят по телефона.

— Лицето, което ни се обажда, използва фонокарти за ползване на обществени телефонни автомати. Недодялан и примитивен, но ефективен подход. Досега всичките повиквания бяха извършвани от различни най-невзрачни бакалници, киносалони, зали за боулинг. Както сами знаете, невъзможно е да бъдат проследени подобни обаждания.

Останахме смълчани още минута-две, само неколцина от нас разговаряха тихо.

Накрая тишината отново бе нарушена, но този път от телефона в предната половина на залата.

20.

— За всеки от вас ще бъде осигурен по един усилвател, за да чувате разговора — обясни ни директорът Бърнс. — Онези от другия край на линията потвърдиха, че това е позволено, дори препоръчват всички вие да присъствате тук и да следите диалога. С други думи очакват да имат публика. Както сами ще се убедите, те много се вживяват в определянето и спазването на правилата за общуване с тях.