Читать «Лодка номер две» онлайн - страница 2
Клод Фарер
И той се усмихва широко. Лошото му настроение се изпарява. Първо, този гс’ин Латок е хубав човек. Не е груб с хората, знае какво е шкот… Пък и е енергично момче. Приказвайте каквото щете, ама с такъв мичман човек може да се гордее!
На платформата при батапорта момчето вече чурулика:
— Ей, 304!… Кога ще стане? Днес или утре?… Идвай, дявол да го вземе!…
304, Льо Керек, се ухилва още по-широко. Здравата ругае мичманът, а?… Хайде! Не трябва да го мъчим.
— Хей, Корсюф!… Къде ти е прътът? За какво са ти го дали!
Една огромна вълна повдига лодката почти на равнището на батапорта. Офицерът скача и пъргаво тупва в нея с прибрани крака. Сяда, поема руля и в същата секунда командува: „Отблъсни!“
— Младо, ама моряк! — измърморва възхитено под носа си 804, Льо Керек.
— Вдигни фока! — заповядва мичманът.
Платното изплющява като камшик. Лодката ляга на борд.
— Пусни шкота!
Матросът нещо не успява. Ала 304, Льо Керек, с юмрук деликатно му напомня за задължението му:
— Негодник! Мамино синче! Чуваш ли, като ти говорят!
След като шкотът бе отпуснат, лодката се изправя криво-ляво и с попътен вятър се насочва право към брега.
На сто метра от прага 304, Льо Керек, се осмелява дискретно да посъветва мичмана си:
— Пазете се, лейтенанте!… Тези вълни…
Момчето любезно протяга облечената си в ръкавица ръка и го потупва по рамото:
— Не се бой, стари ми 304!…
После, станал отведнъж сериозен, той се изправя, за да вижда и управлява по-добре. Защото опасният момент наближава.
Прагът е една разпенена стена, в която се врязва един паянтов прояден дървен мост, същинска отломка. Вълните го заливат непрестанно. Не е възможно да слязат от лодката при първите стълби. Трябва да продължат по-нататък. Трябва да преминат прага. С фок, издут като балон, номер две се понася натам като към пропаст.
— Внимавайте, момчета!
На три пъти лодката ужасно се накланя към носа. С грохот пропадат в една огромна синкавозелена дупка. Изкачват се по водната планина зад нея. Пак пропадат. Пак се изкачват… Край! Прагът е преминат. Сега вече плават в спокойни или почти спокойни води.
— Свалете фока! Дайте към стълбата!…
Мичман Латок, пъргав при пристигането, както и при тръгването, скача на третото стъпало. Обръща се.
— Сега се връщайте на кораба!… И… благодаря, момчета!… А! Разбира се, ще…
Той ще каже: „Ще се върнете на гребла…“, защото малко е рисковано да вдигаш ветрила в такова море. Знае той: често е участвувал в регати в Кан, в Трувил… Но на този смелчага 304 не му оставаше друго, освен да лавира неумело срещу вятъра…
И тъй, тъкмо мичман Латок да каже „Ще се върнете на гребла…“ и от стълбата горе се чува нечий глас:
— Жан!… Най-после!… Това сте вие!…
Дотичва една дама — една много млада дама, много розовичка и много руса… Мичман Латок тутакси забравя и Льо Керек, и лодката, и вятъра, и гърмящия праг, и още много други неща. Мичман Латок изкачва две по две стъпалата на проядената стълба и изчезва с русата и много розовичка дама подръка…
— Да свалям ли мачтата? — пита 356, Корсюф.
— Ако искам!… Кой те пита тебе?… Ти ли си старши сега или аз?…
