„Дай за лова ни от своите мощи мощ ти,о, Свети Готфрид, наш пръв Господар! Дарчака те — мраморен склеп на светия; ти язнаеш мечтата ми, чуй ме, о, Сир! — сирвосък ти давам за хубави свещи с вещискъпи, с одежди — цял от брокат кат,с рог от седеф и от тежко излято злато;чело съм свел пред светия ти гроб — робтвой «Алексис, тук от Бога властител, с титул,син на властели със свят, низпослан сан!»“ —тъй се бургграфът с молби натежали жали,а Свети Готфрид отвръща „Не нам!“ — ням…— Паж, донеси ми кесията; коня, онямой андалуски жребец, оседлай; — лайноси се… — Викайте графа; — кучкара карапсетата лавнали… Още в зори ври.Вие, стрелци, моя в пир гласовита свита,твърд е лъкът ви и ваште стрели — зли!Пищна трапеза го вече смелчака чака,чакай, готвачо, ще тътне безспир пир!Хайде, приятели! Селската сган я канясъщо — еленът тук иска селяк як!…Тръгват на лов, а мадам Изабела, свелаплахо очи, ги следи с дяволит вид.Вихром летят сенешали, барони в брони,чака ги зноен, за лов отреден ден.Рейтари, божи слуги и властели, те лимечки не гонят сред горската сеч с меч!Пажове, дами с каляски, джуджета; шетарой соколари и доста пресвят свят.Ето, бургграфът с осанката строга рогапръв е надул и елени насам самсвърна; не, няма в спасение звяра вяра;няма при стария храбър бургграф гаф!Дръж! Но елен сред гонитбата бясна бляснаи като мълния в миг се в искри скри.— Дръжте го, псета, гонете, викачи! Качизвярът цената си — в звонк ще платят плътей като тази… Къде се, Диана, дяна,Майко на силфите с вечно пиян Пан!Дай ми рогата му, дай ми трофея, фея!Майко на храбрите, сестро в суров лов.Както монах радва с лепта убога Бога —своя дворец ти поднасям на длан; дандруга не ща — всеки плячката близка иска,но ме зарадвай с елена сломен мен.Гневният конник прегънат о две е, веечерна наметка с пресипнал от бяс бас.Псетата лаят, направо се късат, хъсътги озверява, ври всичко назад — ад!Бяга еленът, напряко се втурва! Урва! —близо са, скоро ще му пресекат път.Сбогом лъки и потоци пенливи, иви,ниви с шумяща нашир и надлъж ръж!Стене еленът и кърши, кървейки, вейки;с дебри зелени на помощ излез, лес!Мракът беглеца все тъй го с палаши плаши,стряскат го псетата с вълчия свой вой.Шпорят мъжете жребците игриви, грививейнали — всяка земята мете; тес лъскави сбруи днес в кърви са цели — целихълбока конникът гневен с жесток ток.Нищо не чува еленът, май свърши; с вършицял е закрит… Тишина до безкрай… — Рай!Всуе! Как стръвната глутница зла е; лае,иде и екне сред мрака дълбок рог!Хуква. Но свършва внезапно земята; мятапламнало тяло, от пръски облян — блян!Ах, как водата е милващо-плава! Плава.Лаят нараства, о, беден елен — в плен!Будят фанфарите в псетата звяра, в яраекнат тръбите сред здрача зелен — в плен!Ето, гонячите вече приклякат; лакътопват стрелците с дъх затаен — в плен!Всичко към битката кръвопролитна литна!Плавай — дано им избягаш, дано! Ностръвната глутница с ярост се хвърли — върлипсета! — в дълбоката горска вода. Да,трябва да бяга! Спасение няма! Ямаскоро ще зейне сред тия вълни. Нибързият бяг, нито с Божа намеса месаще го избавят от кучия бес, безда се раззинат в месата издрани рании да засити тъй тяхната стръв с кръв.Ръфат го псетата, рухнал, се вече свлече;удрят го, мушкат го и за капак — пак!Мъртъв! От щастие чак им призлява — слава!Рогът за твоята гибел вести! Тиднес ще красиш победен пиршествата с дватареда бокали и скъпи блюда. Да,но отмъстен си… Австрийката млада адаще избере — вместо рай с лопатар стар.Сметката прави си той без кръчмара! Карагрохнал трофея, но с бляскав ескорт — горд.Докато гърчи ти в кръв запламтяло тяло,тази, която той взе за жена, награфското, славен трофей предпочело, челободна рога… Който трябва, е в срок с рог!Славният знак и над двете глави е — виеравни днес шествате с тоя рогляв граф!
