Читать «Ловци на кости» онлайн - страница 4

Кръвно дърво: рядко, използвано от Тайст Едур дърво

Късоопашати: друго название на К’Чаин На’Рук

Лутурас: неуточнен животински вид, обитаващ Старвалд Демелайн

Махъби: древен термин, означаващ „съсъд“ (днес произнасян Мхаби от ривите)

Метгара: Ю’Гатанско име за сгради, служещи за складове на зехтин

Мийр-рат: влечугоподобен гризач

Наблюдател: агент на Тайст Андий сред Тайст Едур на континента Ледер

Нощви: игра, популярна сред малазанците

Обсидианов трон: традиционното седалище на властта на Блуроуз

Паралт: име за паяк и змия, и двете отровни (също име на самата отрова)

Преда: Ледерийски еквивалент на капитан

Признател: термин за кралския Инквизитор в Угарат

Проводник: вектор за зараза

Проучватели: картографи на Търговска гилдия Тригали

Пурлит: вид прилеп, обитаващ Свободните градове

Ризан: дребно хранещо се с насекоми крилато влечуго

Сиви шлемове: военен религиозен орден

Смъртен меч: боен защитник на бог

Соултейкън: превъплъщенец

Стантари: неуточнен животински вид, обитаващ Старвалд Демелайн

Т’ролбарал: древна форма на д’айвърс от периода на Първата империя

Телаба: традиционно връхно облекло в Седемте града

Треллски(те) войни: войни на геноцид срещу Трелл, водени от Немил

Тронове на войната: название на бойните катамарани, използвани от перишите

Чародеи/Съветът на Оникса: традиционни владетели в Блуроуз

Черната ръкавица: таен култ в Нокътя

Черно дърво: рядко дърво, използвано за корабостроене

Чигър: носено от вятъра хапливо насекомо в Седемте града

Шепоти(те): напътстващи гласове в култа на Ша’ик Преродената

Щит-наковалня: смъртен повереник на падналите (мъртвите), заклел се на определен бог

Щормвал/Бурния вал: преграда срещу хищните набези на Щормогоните на Корел

Щормогони/Буреносци: обитаващ океана вид

Че всичко, гдето беше истинсковъв този век на залез,героите чиито ни оставихаединствено железниякънтеж на имената си,отекнали в гърла на бардове,стоя в това сърце затихналос копнеж за глъхнещия пулсна милион съдби,превърнали се в прахи шепота пронизващза слава преходна;докато стихват песнитев помръкващото ехона запустели зали,раззинати пред моя вик —че някой трябвада отвърне,да, да отвърнена всичко туй,все някой.

„Залязващият век“

Торбора Фетена

Пролог

1164 г. от Съня на Бърн

Истрал’феннидан, сезонът на Д’рек, Червея на Есента

Двадесет и четири часа след Екзекуцията на Ша’ик в Рараку

Паяжините между кулите прозираха високо горе на лъскави пелени и лекият вятър откъм морето подръпваше огромните нишки така, че дъждът се сипеше на тънка мъгла над град Картуул, като всякоя утрин в Ясния сезон.

С повечето неща човек би могъл да привикне рано или късно, и след като паяците паралт с жълтеникавите ивици първи бяха заели омразните някога кули след малазанското завоевание на острова, а това беше вече преди десетилетия, имаше достатъчно време човек да свикне с такива подробности. Дори гледката на чайки и гълъби, увиснали неподвижно всяко утро между десетките кули, преди големите колкото юмрук паяци да изпълзят от бърлогите си на горните етажи, за да грабнат плячката си, предизвикваше сред гражданите на Картуул не повече от смътно отвращение.