Читать «Ловни страсти» онлайн - страница 7

Тъкмо беше свършила лятната буря. Бяхме се събрали в хола на Шефа. Той погледна през прозореца, щракна с пръсти и заяви: „В кино «Лютибродски» дават филм с Луи дьо Фюнес! Тръгваме ли?“. Не чакахме втора покана. С бурни викове и свирене се изсипахме на улицата. Този актьор ни бе един от любимите, а да те водят безплатно на кино, това явление по онова време се случваше твърде рядко. Събухме си обувките, защото улиците се бяха превърнали в реки от дъжда и зацамбуркахме в посока към киното. Някъде около кръчмата на Тането водата се бе отляла. Стъпихме на тротоара и се затичахме още по-бързо. Бягахме боси с по една обувка във всяка ръка.

Неочаквано се чу страшен гръм. Отпред срещу нас бързаха хора. Те възбудено коментираха нещо. По думите им разбрахме, че е гръмнал бойлера на сладкарница „Малина“. Тогава тя се намираше точно на ъгъла, срещу киното. Някой бил забравил да го изключи и прегрял. Отново бяхме свидетели, за кой ли път, на знаменателно събитие. Беше истински абсурд да изпуснем новините около него. Та нали това е солта на живота!

Плюхме си на петите и затичахме натам със всички сили. Бях най-бързото хлапе в махалата. Нали тренирах за състезание. Бягах около кооперацията с онова телено колело с карачката. И сега, без майтап, тичах така бързо както аз си знаех. Тичах, а зад мен чувах възбуденото дишане и шляпане на босите крака на другите момчетии от бандата.

Още си го спомням тоя момент, сякаш беше вчера. Ама беше едно тичане…

Информация за текста

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2933]

Последна редакция: 2007-06-05 22:13:45