Читать «Литературно възпитание» онлайн

Елин Пелин

Литературно възпитание

Литературата и изкуствата — това е, което характеризира и говори за духовната култура на един народ и сочи степента на неговото развитие, силата на неговия гений. Литературата и изкуствата изясняват физиономията на епохата, защото в тях най-силно се отразява духовното състояние на един народ и на цялото човечество изобщо. Нравите, обичаите, борбите, предразсъдъците, идеите и погледът към неизвестното бъдеще — всичко това добива вечност под печата на творческия гений, който съзерцава дълбините на живота.

Макар че литературата е станала много демократическа и разпространението на книгата много лесно, на литературата, говоря за изящната литература, се гледа като на лукс, като на нещо излишно, без което би могло. И понеже изучаването й не е свързано с материална полза и няма практично приложение, тя още държи положение на нещо, което служи само за разкош.

Помирена с това гледище, публиката купува книги и романи и ги чете само за пикантни емоции, за сензационно възбуждане и за прекарване на времето. Съзнанието за сериозно и по-систематично изучаване на литературата не е развито и да го кажем другояче, не е разпространено.

По тая причина сред нашата публика не са могли да се разпространят по-избрани книги, особено преводни, а издателствата, в последно време особено, се стараят да дават колкото се може книги по-съблазнителни по заглавие и съдържание, с по-пикантни илюстрации, по-сензационни и забавни. А съчиненията на великите писатели, факленосците на човешките възвишени стремежи и идеи, дълбоките мислители са забравени и в каталозите на нашите издателства ще срещнете имената им рядко, и то пред по-незначителни и случайни техни работи.

В училищата и даже в университета изучаването на литературата, агитацията за изучаването й, е оставено на последен план и се води формално, колкото да се изпълнят програмните нареждания. Не се прави нищо за събуждане на по-голям интерес към високата литература, да се вдъхне любов към изучаването й и да се внуши на младежта мисълта, че покрай другите науки, потребни за практичния живот, изящната литература е също така полезна за вътрешния живот на човека.

От няколко години сред нашето общество се забелязва особена ревност към музиката и музикалното възпитание. Мечтата на всяко семейство от всички почти съсловия е щото техните деца, особено момичетата, да научат да свирят на нещо, да обикнат музиката и да добият повече знания по нея.

Младите хора, които лесно се поддават на внушения и подражания, се увличат лесно. Днес всички момичета с малка или голяма дарба бързат да учат музика. Музикалното училище, многобройните концерти, гастроли, опери и оперетки разпалят и усилват това увлечение и по тоя начин в продължение само на няколко години нашата публика, макар и не широката, може да се похвали с една музикална култура, която й прави чест.

Трябвало би да се вдъхне на младите хора същата ревност и любов за изучаване на изящната литература, защото тя, освен че възвишава душата като музиката, но буди ума към възвишени мисли, към по-високи идейни и морални устреми, към по-широко и по-дълбоко съзерцание на живота и неговата тайнствена красота, крепи и поддържа вярата на човека към това, което наричаме идеал.