Читать «Литературни брожения» онлайн - страница 2

Днес обаче, след великата трагедия, която преживя светът, човешкият дух, сътресен и недоволен, кипи неудовлетворен и иска друго нещо. Макар и неясни, желанията му, блужденията му са тревожни. Той вика, крещи, проклина и сочи напред. Революционният вихър, който вълнува масите, еднакво вълнува мисълта на учения и на поета. Изкуството търси като никога пътища на обновление И рови навсякъде, за да намери източника на живата вода, та отново да се кръсти.

Тоя лудешки порив отива до страстност и чудачество. В големите европейски центрове Берлин, Париж, престолните градове на науката и мисълта, тия чудачества изпъкват особено рязко. В тия милионни центрове, дето хората живеят като в някои стихийни водовъртежи, които ежеминутно засилват бясното си въртение, дето дните и нощите се сливат в една змиеобразна лента от най-остри и пъстри впечатления, там всеки ден изпъкват в изкуството нови секти, ту от фанатизирани маниаци, които свещенодействуват като дервиши, ту от спекуланти на сензацията, ту от благородни и вдъхновени съзерцатели в лазурните глъбини на поезията.

Тоя кипеж праща вълните си като безжичен телеграф по всички страни и посоки и те докосват сърцата и на предопределените, и на отречените.

Шумът на тия живи вълни от няколко години насам трепти и у нас, но при тия почти примитивни условия на нашия живот, при провинциалния дух на нашата столица, около която идилично пасат овцете, прикротени от цафарата на пастира, резонансът от тоя шум звучи много фалшиво.

На това ново брожение в изкуството и литературата у нас липсва избликът на непосредственост. Негова характерна особеност е сляпата подражателност, която от увлечение някъде избива на плагиат.

Между тия нови пропагандисти, на които във всеки случай липсва фанатизъм, има несъмнени таланти, но те, оковани от чаровете на големите маги, нямат сили да освободят себе си и да се явят под светлината на новото, такива, каквито са по своята корава българска природа.

Те не са се проявили още с нещо оригинално, крупно. Тяхната литература има микроскопичен и брошурен вид и носи повечето пропагандистичен характер.

Това ново течение, още много младо, не рои и няма своите анатомически подразделения, като на Запад. В неговата борба оръжието не му е продуктивността на неговия гений, а отрицанието. Чрез отрицанието на всичко то иска да наложи себе си и тука то е избрало най-лошия метод. При все това то не е без влияние. Подрастващите поколения го аплодират. То отговаря на техните настроения и прави форми от мъглата на тяхната неустановеност. Отрицанието, присъщо на времето, което преживяваме, им се нрави, защото това отрицание е странно — то е изобилно с надежди.

[Излиза във в. „Развигор“, г. I, бр. 8, 26 февруари 1921, с. 1.]

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и корекция: NomaD, 2010

Издание:

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI

Редактор: Светла Гюрова