Читать «Легенда за разблудната царкиня» онлайн - страница 2

Утолено догаря тринощно страдание,

че прегръдки разтваря тя с огнена лъст —

през очите й греят тревожни сияния,

но ликува над нея наситена Мъст.

VI

Бурята стръвно изхвръкна

из свойте подводни гнезда,

едва затрептяла звезда

в облаци черни помръкна —

пламък и гръм небеса разлюляха…

— Аз пих сладостта на упойни треви…

„Плаха царкиньо, заспи, забрави —

                                        заспи, забрави!“

Бурята огнено жали

над тебе и твоя позор,

не чуваш ли в хиляден хор

мощни вълни заридали —

ридаят те с твоята мъка несдържна…

— Аз пих сладостта на упойни треви

и мракът чрез мен светлините надви…

„Тъжна царкиньо, заспи, забрави —

                                        заспи, забрави!“

Бяла вълна ще отмие

следите на черната сласт —

и нова, неведома власт —

и нова, неведома власт

утринна шир ще открие

пред взора на твоята бодрост победна…

— Не чакам ни мир, ни утеха, уви!

„Бедна царкиньо, аз плача — заспи, забрави, —

                                        заспи, забрави!“

VII

В предели потайни, в чертог запустял —

        сянка на смъртна печал.

Там плаха царкиня от здрач до зори

        в плахи надежди гори.

Оглежда се трепетно в нейния взор

        морски безбрежен простор

и в него проблясват през тънка мъгла

        мачти и стройни весла.

VIII

Денят издига златен щит

над умирените води.

Тъмите слънце победи

и с много сълзи е отмит

позорний спомен в морна памят…

Как властно погледа примамят

безбрежни морски ширини

и в безметежна яснота

потръпват волните вълни —

о, как е светло след скръбта,

която в буря се изплака!

С невинен смях сърцето чака

дори и смътния мираж

на бели корабни платна,

които в синя далнина

ще зърне влюбения паж

и вест желана ще прошъпне…

Царкинята в надежди тръпне!…

IX

И ето — отново три деня в растяща тревога

безцелно изнизваха своите болни лъчи,

и ето — отново над нея, печална и строга,

последната нощ се надвеси…

— Морето мълчи.

О, радост жадувана, радост сънувана, де си?

— Морето бездушно мълчи.

Умора надмогва безсилните свилни ресници,

дим мътен пребулва изгрели за радост очи

и смъртно встревожени вечерни птици

пищят пред незрими завеси…

— Морето мълчи.

О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?

— Морето бездушно мълчи.

X

Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.

Назрели за греха, кънтят греховни бездни,

витае трета нощ над водната пустиня

и блудна мрачина гаси венците звездни.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6188]

Последна редакция: 2008-04-09 14:00:00