Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 94

— А защо не го изпразнят? — учудих се аз.

— Няма да успеят да го напълнят до девет часа, когато се очаква да пристигнат първите гости, сър. Госпожа Бланшет настоява за коктейла да останат да светят само декоративните свещи, плаващи в басейна.

— Разбира се — кимнах. — Декоративни плаващи свещи. Как не се сетих?

Лицето на иконома доби странно, обидено изражение.

— Детектив, може би трябва да разговаряте с господин Бланшет — изрече той. — Да го доведа ли?

Кимнах, без да преставам да се чудя за какво бе всичко това. Икономът се разбърза напред, а аз тръгнах покрай басейна, за да се опитам да проведа един смислен разговор с госпожа Бланшет.

— Мадам — започнах аз.

Тя се извърна гъвкаво като кобра. Пълната с мартини чаша, която държеше в ръка, се изля върху дрехата на прислужницата. Съдейки по блясъка в очите й и дъха й, можех да се обзаложа, че вече бе изпила няколко коктейла. Може би пиенето и опитите да се преструва на заета бяха нейните начини да се справя със скръбта.

— Дайте ми още една — нетърпеливо нареди тя, като връчи чашата на смутената прислужница. После насочи вниманието си към мен. — Отново вие. Какво има сега? — запита ме.

— Вероятно не съм бил достатъчно ясен за опасността, на която сте изложени двамата със съпруга ви — търпеливо обясних аз. — Вашият зет — искам да кажа, Томас Гладстон — несъмнено ви е взел на мушка, както ние се изразяваме. Точно сега моментът никак не е подходящ да събирате гости. Длъжен съм да ви помоля да отмените партито.

— Да го отменя? — повтори тя вбесено. — Та това е благотворителна вечер на приятелите на Конго за борба със СПИН. Планирана е още миналата година. Специално за тази вечер Стивън долетя чак от западното крайбрежие. А Съмнър на практика си съкрати ваканцията. Искате ли да ви посоча още имена? Нищо не може да се отмени.

— Госпожо Бланшет, на карта е заложен животът на много хора — добавих аз.

Вместо да ми отговори, тя измъкна мобилен телефон от чантата си.

— Даяндра? Синтия се обажда — забъбри тя. — Можеш ли да ме свържеш с Морти?

Морти? О, господи, оставаше ми единствено да се надявам да не е онзи Морти, за когото си мислех. Само това ми липсваше. Не исках изобщо да чувам името му.

Тя се отдалечи, без да спира да говори. Техникът от поддръжката подаде глава над водата, за да си поеме въздух, впери сърдит поглед в гърба й и измърмори на испански нещо, което не се позволява във възпитаните среди.

— Ти го каза, амиго — усмихнах се аз.

След малко тя се върна при мен и ми подаде телефона с триумфално изражение.

— Кой е там? — попита груб мъжки глас.

— Детектив Майкъл Бенет.

— Слушай, Бенет, обажда се кметът Карлсън. Ще присъствам не само аз, но и жена ми, така че край на споровете. Позвъни на комисаря и му предай да засили мерките за сигурност. Ясен ли съм?

Точно така, исках да му отвърна. Засиленото полицейско присъствие ще се отрази чудесно на капана ни за залавяне на убиеца. Какво значение има дали ще загинат още десетина жители на града в сравнение със събирането на ВИП персони около басейна?