Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 40

Но да се опитваш да убиеш всичките дразнещи тъпаци беше все едно да пикаеш в действащ вулкан. Трябваше да се придържа стриктно към Плана и да премахне само тези, които бе необходимо.

Отиде в стаята, която му служеше за кабинет, седна в канцеларския стол в ретро стил и включи лампата на бюрото със зелен абажур — като онези, които използваха банкерите. Всеки квадратен сантиметър от стената зад бюрото беше използван. Имаше карти на метрото и улиците, снимки на фоайета на сгради и метростанции, както и постер в рамка на Том Круз от филма „Топ Гън“ в средата на колекцията. Следваха портретите на римския император философ Марк Аврелий, мислителя Хенри Дейвид Торо и Травис Бикъл от „Шофьор на такси“. Върху бюрото бяха струпани стари бележници, лаптоп и полицейски скенер, свързан с касетофон за записи. Покрай него бе разположена масивна работна маса, каквато използваха полицаите, за да нахвърлят върху нея фотографиите сред поредното разследване.

Върху тази маса бяха поставени само телефонът му и автоматичният телефонен секретар. Напоследък почти не си правеше труда да проверява записаните съобщения. Но сега, като погледна към апарата, примигна удивено. Тридесет и шест съобщения? Това не беше нормално.

После си спомни къде трябваше да бъде рано тази сутрин. А, да, сега този факт придоби смисъл. Онзи ангажимент, който доскоро изглеждаше безкрайно важен за него. Но след като се бе заел с изпълнението на Плана, вече не му пукаше за това.

Тази мисъл подобри настроението му. Усмихна се и изтри всички съобщения, без да ги прослуша. Прибра се в спалнята си. Избра релаксиращ компактдиск, пъхна го в плейъра до скамейката за вдигане на тежести и натисна бутона за възпроизвеждане.

Плясъкът на вълните, нежно заливащи брега, и далечното, приглушено грачене на чайките заглушаваха рапа, долитащ от улицата. Отново се изпъна, повдигна смазващо тежката щанга и я спусна към гърдите си.

23.

Малко след десет часа Учителя се събуди. Умираше от глад. Отиде в кухнята, включи печката и извади от хладилника пакет, увит в кафява амбалажна хартия.

След двайсет минути крехките агнешки котлети зацвърчаха в гъстия сос от портвайн с розмарин. За проба докосна с показалец един от тях и се усмихна. Бяха почти готови. Подсуши нарязаните картофки и ги запържи в олио от бели трюфели.

Сложи чинията с месото, от което се вдигаше уханна пара, върху масата с ленена покривка в малката трапезария. С пукот измъкна тапата на бутилката „Шато Мутон-Ротшилд“ за четиристотин и петдесет долара, реколта 1995-а. Захвърли небрежно тирбушона и си наля една чаша догоре.

Агнешкото направо се топеше в устата му. Дъвчеше бавно, спокойно отпивайки от ароматното каберне. Усещаше в едно стягащия привкус на танин, уханието на цветя, касис и сладник. Вероятно му трябваха още около шест месеца, за да узрее до пълно съвършенство, но той не можеше да чака.