Читать «Кърваво наказание» онлайн - страница 112

— Мога ли да те наричам Били? — попитах с глас, който би накарал всеки психотерапевт да се гордее. — Работил съм по милион случаи, но никога не съм чувал нещо подобно. Ще ми разкажеш ли?

Да. Разкажи ми колко си по-умен от целия останал свят, изчадие дяволско.

85.

Точно както очаквах, Били Майър не се нуждаеше от допълнително убеждаване.

— Както казах, когато бях на десет години, родителите ми се разведоха и майка ми се омъжи повторно за един много богат финансист. Заминах с нея, докато по-малкият ми брат — Томи, остана с баща ми. Татко беше готин тип, но пияница. Работата му беше да чисти влаковете и всичките му амбиции се свеждаха до това. Защото не му пречеше на пиенето.

Отпи голяма доза от бирата си. Издържа на пиене, помислих си. Може би ще успея да го убедя да пресушим бутилката с уискито „Джеймсън“ и той ще се налочи до безсъзнание. Или ще е по-добре да го фрасна по главата с бутилката. Това бе най-голямото ми желание в момента.

— Животът ми напълно се промени — продължи той. — Записаха ме в снобарски колеж, а после в още по-елитарния Принстън. Но след като се дипломирах, вместо да се насоча към Уолстрийт, както искаше моят пастрок, аз се разбунтувах и се записах в морската пехота. Започнах службата си като пълен невежа, предизвикващ само мърморенето на началството, но я завърших в специалните части. Тренирах за пилот, като брат ми.

И несъмнено си бил най-добрият в класа, казах си аз, като си спомних колко добре боравеше с пистолетите.

— Като се уволних, се присъединих към многонационалната фирма „Кобалт“ за корпоративна сигурност. Беше велико. Войната в Ирак току-що бе започнала. Всичко беше точно като при специалните части, само че още по-добре. Всякакъв екшън, какъвто можеш да си пожелаеш. Беше велико, докато всичко не свърши. За фирма „Кобалт“ напоследък стана доста горещо. Следиш ли текущите събития, Майк?

— Правя каквото мога — заявих аз.

— Добре де, важното е, че от ФБР наистина се опитаха да ме обвинят в убийство. Разбира се, че ликвидирах онези хора. Ако по твоите започнат да стрелят, няма значение дали се е струпала тълпа или не, ще им го върнеш тъпкано, че и отгоре. Какво искат федералните? Да ни обвинят, мамка му, че сме останали живи? Майната им! Затова реших да се боря срещу тази тъпотия. Изтъкнах дребния факт, че бяхме изненадани във военна зона. От „Кобалт“ наеха една пиар компания, за да изчисти репутацията ни. Трябваше да се влачим по сутрешните шоута и дискусионните студиа. Всичко беше нагласено.

Млъкна, за да отпие още от бирата.

— Но не се получи, така ли? — опитвах се аз да поддържам разговора.

— Е, това беше, преди да се прибера у дома, да се върна в апартамента тук, в града, за да си оставя багажа. И заварих там брат си.

Психопатът внезапно сведе поглед към пода. Лицето му помръкна и стана тъжно. Не можех да повярвам, че бе способен на такива чувства.

— Брат ми си беше пръснал мозъка, Майк. Беше опръскал масичката за кафе и целия ми килим. Върху тази масичка бе оставил предсмъртно писмо от три страници. Докато съм отсъствал, нещата при него напълно се сговнясали. Имал любовна връзка с една стюардеса, но жена му — Ерика, го спипала и подала документи за развод. Големите пари, приказната къща — всичко това беше нейно, така че той оставал на улицата. После дошъл и последният удар. Пипнали го, че обърнал няколко чашки преди полета от Лондон до Ню Йорк, и — хоп, изгубил си работата.