Читать «Кървави книги (Том 2)» онлайн - страница 5

— Може би — отговори с тържествена сериозност Куейд.

— От утробата?

Куейд се усмихна с половин уста. Стив си помисли, че усмивката му казва: „Аз знам неща, които вие не знаете.“

Беше особена, неприятна усмивка, от която на Стив му се прииска да си изплакне очите.

— Ти си лъжец — заяви Черил, като се надигна от мястото си, загледана надолу към Куейд.

— Може и да съм — съгласи се той, внезапно станал съвършеният джентълмен.

* * *

С това дискусията приключи.

Нямаше повече приказки за кошмари, нямаше разговори за въображаемите чудовища, които бродят в нощта. През следващия месец Стив виждаше рядко Куейд, а когато го видеше, той неизменно беше в компанията на Черил Фром. Куейд се отнасяше вежливо с нея, дори почтително. Вече не носеше коженото си яке, защото тя ненавиждаше миризмата му на умрели животни. Внезапната промяна в отношенията им обърка Стивън, но той го отдаде на примитивното си разбиране за сексуалността. Стив не беше девствен, но жените продължаваха да бъдат загадка за него — противоречиви и озадачаващи.

Освен това ревнуваше, въпреки че не си го признаваше напълно. Чувстваше се засегнат от факта, че жената-гений, която предизвикваше мокри сънища, отнема толкова много от времето на Куейд.

Изпитваше и друго — странно чувство, че Куейд ухажва Черил по някакви по-особени причини. Мотивът му не беше секс, Стив беше сигурен в това. Причината да бъде толкова учтив с нея не беше и уважението, което хранеше към интелигентността ѝ. Не, инстинктът му подсказваше, че Куейд се опитва да я притисне до стената. Черил Фром беше в ролята на животно, подготвяно за заколение.

После, месец по-късно, Куейд му каза нещо за нея, докато разговаряха.

— Тя е вегетарианка.

— Черил ли?

— Разбира се, че Черил.

— Знам. Споменавала е.

— Да, но не става дума за моментна прищявка. Сериозно е. Няма сили дори да погледне витрината на месарница. Не иска да докосва месо, не понася миризмата му…

— Аха. — Стив се почувства объркан. Накъде води този разговор?

— Ужас, Стив.

— От месо?

— Симптомите са различни при различните хора. Тя се страхува от месо. Твърди, че е съвсем здрава и уравновесена. Глупости! Аз ще го открия…

— Ще откриеш какво?

— Страха, Стив.

— Нали не възнамеряваш да…? — Стивън не знаеше как да изрази тревогата си на глас, без да прозвучи обвинително.

— Да я нараня? Не, няма да я нараня по никакъв начин. Ако пострада, ще бъде изцяло по нейна вина.

Куейд се взираше в него почти хипнотично.

— Време е да се научим да си вярваме взаимно. — Той се наведе още към Стив. — Между нас двамата…

— Виж, не мисля, че искам да слушам.

— Трябва да докоснем звяра, Стивън.

— По дяволите, звяра! Не искам да слушам!

Стив се изправи, за да се измъкне от втренчения поглед на Куейд и да сложи край на разговора.

— Ние сме приятели, Стивън.

— Да.

— Тогава прояви уважение.

— Какво?

— Искам да си мълчиш. Нито дума за това.

Стив кимна. Нямаше да му бъде трудно да спази подобно обещание. Нямаше на кого да сподели тревогите си — щяха само да му се присмеят.

Куейд изглеждаше доволен. Отдалечи се забързано, като остави Стив с чувството, че е бил включен против волята си в някакво тайно общество с напълно неизвестна цел. Куейд беше сключил договор с него и това го тревожеше.