Читать «Кървавата целувка» онлайн - страница 2

Дойдох, за да ти кажа сбогом. Повече няма да се намесват в живота ти или в съня ти. Реших да дойда при теб за последно, такъв, какъвто съм в действителност, а не в лъскавата си празна черупка, да поседя до теб, да те погледам и да се полюбувам на красотата ти… и да изчакам първите лъчи на слънцето, за да изчезна завинаги от Сенчестия свят. Не го приемам като самоубийство, а като лечение… Ти си прекалено млада, за да знаеш какво означава любов — не онова момичешко кикотене и държане за ръце, а Любов… но запомни от мен едно — истинската любов е болест… и от нея боли страшно.

Едва ли ще искаш да ме целунеш: нали вече не съм красавец… Всъщност така е по-добре за теб… е, и за мен, разбира се.

Слънцето вече изгрява.

Обичам те.

Сбогом. …. Почакай! Не! Не ме целувай! Ще се превърнеш във вампир! Нощта още не е свършила!!!

О, не. …………………………… …………………………… ……………………………

Когато отворих очи, слънцето тъкмо залязваше и блаженият мрак започваше да се спуска над замъка ми. В ушите ми още кънтеше отзвукът от въображаемия разговор, който бях провел в съня си със Селена. Странно, не бях се замислял за съществуването на подобна опасност… колкото и невероятно да бе развитието на последните пет минути от разговора. Явно щеше да се наложи да изхвърля последните реплики от монолога си довечера, когато наистина щях да отида да се сбогувам с нея. Не можех да й причиня подобно нещо.

Хм… всъщност имах още доста време до въпросния разговор. Я по-добре да поспя още малко… …………………………… …………………………… ……………………………

Тя стоеше до леглото ми, облечена в снежнобяла нощница, а русата й коса се разливаше като сияние по раменете й.

— Какво правиш тук, в името на Мрака?!

Тя се усмихна и легна до мен. Досега не бях забелязвал каква ослепително бяла усмивка има…

— Чух как обмисляш какво да ми кажеш. Постоянно повтаряш „моят вид“, „вашият вид“… Какво те кара да мислиш, че сме различни?

Сукубус!!!

Последното нещо, което почувствах, преди да пропадна в блаженството, бяха устните й, леденостудени и същевременно изгарящи, долепени до моите.

Сега остава и това да е сън…

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1778]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48