Читать «Кървава разходка» онлайн - страница 194

Робин попита:

— Десерт?

— Не си прави труда…

Тя вирна глава и влезе в къщата.

Аз казах:

— И какво е това, което не е толкова важно?

— Открих още четири банкови сметки на Джордж Орсън. В Глиндейл, Силмар, Нортридж и в търговската част на града. Все същият модел — внася в брой за една седмица и тегли веднага след като напише чекове.

— Чекове за какво?

— Все още не съм успял да се занимая с тях. След определено време — изглежда, никой не знае точно колко — документите се унищожават и данните се изпращат в централния компютър.

— В Минесота — уточних аз.

— Без съмнение. Тези хора са пристрастени към бумащината, изглежда, не желаят да си помогнат сами.

— Глиндейл, Силмар, Нортридж, търговската част — повторих аз. — Орсън се е разпрострял из целия град. Това също би могло да означава, че той е неуморен пътник. Логично за един убиец забавление. Някой спомня ли си го?

— Никой. Престъпленията са надлежно документирани, полицейските доклади са заведени, но никой не си е направил труда да се понапъне и да ги проследи. Втора точка: лабораторията разполага с пълен кръвен анализ на петната от гаража. Изпратих кръвните данни на Ричард за сравнение. В къщата не са открили нищо. Мистър Итатани е чистил твърде усърдно — къде са нехайните собственици на коптори, когато имаш нужда от тях?

Спайк издаде вибриращ, напомнящ квакането на жаба, звук. Лявата ръка на Майлоу се плъзна под масата. Мляс-мляс.

— Накрая — едно приятно и едно неприятно съобщение. Мис Синклер наистина се е обаждала за нощното движение пред къщата. Дузина оплаквания, изпращали са седем пъти патрулки, но всичко, което колегите са видели, били няколко коли на алеята за паркиране, нямало е никакви наркотици. Говорих с един от сержантите. Той мисли, че Синклер е откачена. Помолих го да ми обясни защо смята така. Очевидно нейното основно хоби е да се жалва. Веднъж се обадила в два след полунощ заради някаква птица присмехулник, която, според нея, чуруликала фалшиво на дървото — това било птичи заговор, целящ да й попречи да свири на пианото си. Реших, че по-добре ще бъде да не описвам по-дробно психическото й състояние в рапорта си и я нарекох „съседка, която видяла“. Но им казах: „Каква изтощителна работа имате, момчета, вие никога няма да останете без ангажименти“.

— Много жалко, че мисис Лейбър не е забелязала нищо — казах аз.

— Коя е мисис Лейбър?

— Госпожата с изгубеното куче.

— О, тя ли! Единствената й грижа е кучето.

— Мислих си за кучето.

— Какво имаш предвид?

— Лицето му е пред очите ми. Не знам защо. Имам чувството, че съм го виждал и преди.

— В миналия си живот ли?

Засмях се, защото това беше най-доброто, което можех да направя. Майлоу пусна на Спайк голямо парче от пицата.

Робин се върна с кафе с лед и шоколадов сладолед. Майлоу довърши пицата и се присъедини към нас, посръбвайки от кафето и ближейки лениво сладолед. Скоро той се отпусна на стола си и почти задряма със затворени очи и глава върху облегалката.