Читать «Кулата на зората» онлайн - страница 356

Принцесата пя на тъмнината, на пламъка. И те пяха за нея.

Нямаше нито начало, нито край, нито среда. Само песента и морето, и железният саркофаг, превърнал се в неин будоар.

Докато не изчезнаха.

Докато ослепителна светлина не заля спящия, топъл мрак. Докато вятърът не влетя в него, свеж и с аромат на дъжд.

Тя не го усети по лицето си. Не и през смъртната маска, окована към него.

Клепачите й се открехнаха. Светлината прогори и форми, и цветове след дългото й заточение в сумрачните дълбини.

Но пред очите й се появи лице — над нея. Надничаше над капака, издърпан настрани.

Тъмна, буйна коса. Луннобледа кожа. Устни, червени като кръв.

Устата на древната кралица се кривна в усмивка.

Зъби, бели като кост.

— Будна си. Чудесно.

Сладък и студен глас, способен да погълне звездите.

Отнякъде, откъм ослепителната светлина, груби, осеяни с белези ръце бръкнаха в ковчега. Сграбчиха веригите, с които бе окована. Ловецът на кралицата; острието й.

Той изправи принцесата на крака. Тялото й бе далечна, несекваща болка. Не искаше да се връща в него. Бореше се, дращеше с нокти да се добере до пламъка и мрака, които я напускаха като утринен отлив.

Ала ловецът я дръпна грубо към жестокото си, красиво лице с усмивка на паяк.

И не й позволи да трепне дори когато древната кралица измърка:

— Да започваме.

БЛАГОДАРНОСТИ

Отново се изправям пред плашещото предизвикателство да изкажа признателността си към множеството чудесни хора в живота ми, заради които съществува тази книга. И все пак искам да изразя огромната си любов и благодарност към: Съпруга ми Джош: ти си моята светлина, моята скала, най-добрият ми приятел, моят пристан, общо взето — всичко. Благодаря ти, че се грижиш толкова добре за мен, че ме обичаш, че си до мен в това невероятно приключение. Смехът ти е най-любимият ми звук в целия свят.

Ани: ти седя до мен през всичките месеци, които ми отне написването и редакцията на тази книга, така че донякъде чувствам нужда да сложа името ти на корицата, но докато не започнат да признават съавторството на кучешките ни приятели, ще трябва да се задоволиш и с подобно откровение: обичам те, мило кученце! Рунтавата ти опашка, ушите ти като на прилеп, нахаканото ти поведение и вечната живост в походката ти… Всичко. Дано напишем още много книги заедно — и да се гушкаме още много години.

Агентката ми Тамара: вече сме издали десет книги заедно, а още нямам думи да изразя благодарността си за цялата ти помощ. Благодаря, благодаря, благодаря, че винаги си в моя ъгъл, че се трудиш толкова усърдно, и изобщо — че си истински пич.

Лора Берние: насоките ти, мъдростта ти и вълнението ти около тази книга превърнаха работата ми по нея в същинско удоволствие. Хиляди благодарности за всеотдайния ти труд и редакторската намеса — и задето ми помогна да преобразя тази книга.

Екипът на „Блумсбъри“, защото е най-страхотният издателски екип на планетата: Бетани Бък, Синди Лох, Кристина Гилбърт, Кейтлин Фарар, Найджъл Нютън, Ребека Макнели, Соня Палмисано, Ема Хопкин, Иън Ламб, Ема Брадшоу, Лизи Мейсън, Кортни Грифин, Ерика Бармаш, Емили Ритър, Грейс Уули, Ешани Агравал, Алис Григ, Елиз Бърнс, Джени Колинс, Бет Елър, Кери Джонсън, Кели де Груут, Ашли Постън, Луси Маки-Сим, Хали Баумстайн, Мелиса Кавоник, Уна Патрик. Даян Арънсън, Дона Марк, Джон Кендъл, Никълъс Чърч, Ана Бернар, Шарлот Дейвис и целия екип по защита на авторските права в чужбина. Както винаги съм ви безкрайно благодарна за всичко, което правите за мен и книгите ми. За мен е чест да работя с всеки един от вас.