Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 12

— Аз съм Лавиния, а това е Сара Джейн. Местим се в Ню Орлиънс — рече едното момиче и остави ръкоделието в скута си. — Искате ли да ви кажа нещо? Боя се, че Ричмънд ужасно ще ми липсва — додаде унило.

— Татко почина — включи се в разговора Сара Джейн и долната й устна потрепери.

Аз кимнах, като прокарах език по острите кучешки зъби. Сърцето на Лавиния биеше по-силно от това на сестра й.

— Леля Мини иска да ме омъжи. Ще ми разкажете ли какво е да си семеен, Реми? — Лавиния посочи към пръстена на четвъртия ми пръст. Колко наивна бе тя и колко малко знаеше, че пръстенът няма нищо общо с брака, но има много общо с възможността да преследваш момичета като нея на дневна светлина.

— Да си женен е хубаво, ако си срещнала подходящия мъж. Мислиш ли, че ще го срещнеш? — попитах я, взирайки се в очите й.

— Аз… аз не зная. Предполагам, че ако прилича на вас, ще се смятам за късметлийка. — Дъхът й опари бузата ми и аз знаех, че няма да мога да се сдържа още много дълго.

— Сара Джейн, обзалагам се, че леля ти има нужда от помощ — заявих, като впих поглед в зелените очи на момичето. Тя застина за миг, сетне се извини и излезе да намери леля си. Нямах представа дали съм я заставил чрез внушението си или се бе подчинила на заповедта ми, защото просто беше дете, а аз — възрастен.

— О, вие сте истински дявол, нали? — попита Лавиния с усмивка, а очите й блеснаха игриво.

— Да — отвърнах припряно. — Да, аз съм истински дявол, скъпа моя. — Оголих зъбите си и видях с огромно задоволство как очите й се разшириха ужасено. Най-хубавата част от храненето беше очакването, да видя как жертвата ми трепери, безпомощна, моя. Наведох се бавно, наслаждавайки се на мига. Устните ми се впиха в нежната й кожа.

— Не! — ахна тя.

— Шшт — прошепнах, притеглих я по-близо и зъбите ми докоснаха кожата й, отначало съвсем леко, сетне по-настойчиво, докато накрая ги забих в шията й. Стенанията й се превърнаха във викове и аз притиснах длан към устните й, за да ги задуша, докато смучех жадно сладката течност. Тя изпъшка леко, но много скоро стоновете й се превърнаха в котешки мяукания.

— Следваща спирка Ню Орлиънс! — извика кондукторът, изтръгвайки ме от опиянението.

Погледнах през прозореца. Слънцето се бе спуснало ниско в небето, а почти мъртвото тяло на Лавиния бе натежало в ръцете ми. Отвън Ню Орлиънс изникна като мечта, виждах безбрежната синева на океана. Приличаше на живота, който ме очакваше: безкраен низ от години, безкраен низ от хранения, безкраен низ от хубави момичета със сладки въздишки и сладка кръв.

— Неизтощим копнеж по теб, задъхан, вечно млад — прошепнах, доволен колко чудесно пасва строфата от стихотворението на Кийтс на новия ми живот.

— Господине! — Кондукторът почука на вратата. Излязох от купето, като изтрих уста с опакото на ръката си. Беше същият млад мъж, който ни бе спрял двамата с Деймън малко след Мистик Фолс и зърнах как по лицето му премина сянка на подозрение.

— Значи вече сме в Ню Орлиънс? — попитах, все още усещайки сладостта на кръвта на Лавиния в гърлото си.