Читать «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете)» онлайн - страница 549

На Безименния.

Беше използвал амулета и преди, за да впримчи други на служба — такива като неживия Саван и неговия брат. Но това се оказа грешка. Той въздъхна. Да служиш на тъмните сили често означаваше да се примиряваш с онова, с което разполагаш.

Старицата се бе появила малко след като бе овладял тази сила. Оказа се, че е отколешен враг на Безименния, и направо не оставяше Сиди на мира. В крайна сметка той бе принуден да признае, че тя е единствената личност — ако можеше привидението на една мъртва богиня да се нарече „личност“, — която познаваше вече от доста години. Останалите му познати загиваха доста бързо, по един или друг начин. Всъщност дори като че ли бе привързан към нея.

Той въздъхна отново. Битката бе загубена, но войната продължаваше, а заедно с нея и усилията да изпълни повелята на своя господар. Защото рано или късно господарят щеше да се върне в този свят. Може би това щеше да стане след векове, но Сиди имаше време. Службата при господаря имаше висока цена, но и възнаграждението бе повече от щедро. Макар да изглеждаше на петдесет, Сиди бе оставил зад себе си неизброимо повече години.

Той се изтегна на леглото и въздъхна уморено:

— Май е време да си намеря по-добро местенце.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/622

Издание:

Реймънд Фийст. Крондор

Измяната. Убийците. Сълзата на боговете

ИК „Бард“, София, 2003

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-482-0