Читать «Красиви къщи» онлайн

Кърт Вонегът

Красиви къщи

Познавахме се със семейство Маклилан — Грейс и Джордж, от около две години. Те бяха първите съседи, които ни посетиха за „Добре дошли“ в селището.

Очаквах първият ни разговор да запъне след дежурните любезности, но не стана така. Грейс, с нейните умни и пъргави като на лястовица очи, намираше теми за разговор, който можеше да води с часове.

— Знаете ли — възбудено каза тя, — дневната ви може да стане направо мечта! Нали, Джордж? Не би ли се заел?

— Може — отвърна съпругът й. — Ще стане хубава. Добре.

— Просто изстържете боядисаната дървения — започна Грейс с присвити очи. — Облицовайте с естествено дърво. После малко байц… Тапицирайте дивана в ярко червено. Като червило, нали разбирате?

— Червено ли? — попита жена ми Ан.

— Червено! Не се плашете от цветовете!

— Ще се опитам — отвърна съпругата ми.

— Скрийте цялата стена с тези грозни малки прозорчета зад тъмнозелени завеси. Представяте ли си? Ще прилича на онази дневна от февруарския брой на „Твоят дом и градина“. Сигурно го помните.

— Изглежда съм го пропуснала — рече съпругата ми.

Вече преваляше август.

— Дали не беше в „Красота за дома“, а, Джордж?

— Не мога да си спомня — отвърна Джордж.

— Ще го потърся в моята документация. — Грейс стана неочаквано и без да я канят, започна да шари из къщата.

Влизаше от стая в стая, нарочваше по някоя мебел за Армията на спасението, откриваше фалшиви антики, прегази големия — от стена до стена — килим, който бяхме поръчали най-напред и безапелационно отсече:

— Започнете с килима и вържете всичко останало около него. Той ще подскаже облика на целия долен етаж, ако се заемете.

— Хм — рече Ан.

— Надявам се, че сте чела „Основни грешки при килимите“ в юнския брой на „Красота за дома“.

— Да, разбира се — отвърна Ан.

— Чудесно. Значи няма нужда да ви казвам какви грешки стават, когато обзавеждането не се започне от килима. Джордж… А, той е още долу.

Мярнах Джордж на дивана в дневната, унесен в собствените си мисли.

Последвах Грейс и се опитах да сменя темата.

— Всъщност, вие сте ни съседи откъм север, нали така? А кой е от южната страна?

Грейс вдигна ръце от изненада.

— Не сте се запознали с тях… със семейство Дженкинс?! Джордж — провикна се тя, — интересуват се от семейство Дженкинс.

От интонацията й се досетих, че южните ни съседи са някакви симпатични отрепки.

— Грейс, все пак хората са свестни — отвърна Джордж.

— Ух, Джордж — рече Грейс. — Нали ги знаеш Дженкинс. Симпатични са, но… — тя поклати глава и се разсмя.

— Но какво? — попитах аз.

Дали пък не са нудисти, наркомани или анархисти? Може би отглеждат хамстери?

— Дошли са тук в 1945 година — започна Грейс — веднага си купили два красиви стола „Баухаус“ и… — тя двигна рамене и млъкна.

— И какво? — настоях аз.

Сигурно са ги поляли с мастило? Или са открили ролка от хилядарки в някой кух крак?

— И това е всичко… — продължи Грейс. — Спряли до там.

— Как така? — попита Ан.

— Не разбирате ли? Започват толкова красиво с тези столове и после край. До никъде.

— О, разбирам — рече бавно Ан, — всяко чудо за три дни. Това било значи.