Читать «Крали Марко си намира конче и булче» онлайн - страница 2
Ангел Каралийчев
— Хей, кой си ти, незнаен юнако?
— Аз съм Крали Марко, Вълкашиновият син.
— Защо си дошел?
— Дошел съм да ми подковеш коня и сабята ми да наточиш.
— Я си върви по пътя, лудо, други ковач си намери! Аз съм вдигнал две сватби — женя син и дъщеря, — време нямам. Доде не свърша сватбите, решил съм да не прекрачвам прага на ковачницата и чук да не хващам с ръка.
Разлютил се Марко и викнал:
— Отвори!
— Няма да отворя! — обадил се Яно.
Тъй ли? Тогава Марко замахнал с боздугана и ударил тежката порта. Веднъж я ударил — насред двора отхвръкнала. Влязъл вътре и погледнал с гневни очи ковача. Уплашил се Яно и почнал да се моли:
— Чувай, Марко, едно време имахме голяма дружба с твоя баща. Този боздуган, с който събори портата ми — аз съм го правил. Брат да ми си, не ми разтуряй сватбите! Почакай да ги свърша!
И донел Яно от зимника два котли вино да го почерпи. Изпил Марко двата котли на две глътки.
— Ти — обърнал се към ковача — подиграваш ли се с мене? Не ми точи вино капка по капка, ами донеси чашата чабурлията!
Чашата чабурлията събирали ни повече, ни по-малко тъкмо седемдесет стари оки. От нея някога пиел Марковият баща, когато се връщал изморен от страшните боеве. Вдигнал я Марко и изпил на един дъх руйното вино. В туй време Яновата щерка, чернооката Ангелина, със светнали жълтици на шията, гледала от пруста. Като видяла как Марко пресушил чабурлията чаша, високо се засмяла. Марко повдигнал очи нагоре и бил поразен от нейната хубост. Тя греела по-хубаво от слънцето, което трептяло над широкия Янов двор. Сърцето на младия юнак пръпнало като пиле в росен листак.
— Доведи я, Яно, да ми целуне ръка, дар ще даря този черноок дявол!
Излязъл ковачът на пруста и довел дъщеря си. Колкото била хубава, още по-хубава се изправила срещу Марка Ангелина. Той протегнал ръка от коня и тя доближила устните си до нея. В шъпата и Марко спуснал три жълтици. Когато посягала да ги вземе, на дясната й ръка светнала чудна гривна.
— Я дай да ти видя гривната, кой ти я изкова?
— Тетьо ми я изкова — отвърнала Ангелина и повторно протегнала ръка. Наместо да разгледа гривната, Крали Марко стиснал здраво ръката на момата, издигнал, я нагоре и я преметнал отпреде си.
— Хой! — викнал на коня и изчезнал.
Излязъл Яно, сложил ръка над очи и погледнал: далеч някъде сред полето се подемало облаче бял пушек.
Крилат кон бил Шарколията!
— Хайде, карайте сега другата сватба! — викнал ковачът на сватбарите. — Едната се свърши вече!
Информация за текста
Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.
Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.
Издание:
Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982
Издателство „Български писател“, 1982
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9099]
Последна редакция: 2008-09-06 10:00:00