Читать «Край на пътешествието» онлайн - страница 6
Робърт Шекли
— Почивка ли?
— Ей, ела на себе си — ядоса се продавачът на четки или офицерът за свръзка. — Вие, алдебаранците, наистина сте странни хора.
— А ти откъде си?
— От Арктур. Ние на Арктур имаме здрава психика и никога не позволяваме да ни се изплъзне паметта.
— А пък ние, алдебаранците, винаги позволяваме на паметта си да се изплъзва — каза Папазян.
— Точно затова аз съм офицер за свръзка, а ти си турист. Добре ли си прекара времето в игри с туземците?
— Аз май съм се оженил за една — отвърна Папазян. — Или по-точно казано, май съм съжител на една, чийто съжител някога е изглеждал точно като мен.
— Ние предлагаме тази услуга — каза арктурианецът. — Истински земен съжител е част от услугите в обиколката. Е, идваш ли?
— Ще нараня чувствата на бедната Мелън — каза Папазян.
— Нейното име е Хелън и тя, както и повечето земляни, прекарва невероятно много време с наранени чувства. Не мога да те насилвам да се върнеш. Ако искаш да останеш, следващият туристически кораб ще пристигне след петдесет или шестдесет години.
— По дяволите всичко — заяви Папазян. — Тичам да хвана кораба.
16.
Космическият кораб бе хитро маскиран да изглежда точно като Феърлаун, Ню Джърси. Истинският Феърлаун, Ню Джърси, просто бе вдигнат от мястото си и поставен в провинция Раджастан в Индия. Никой не забеляза разликата с изключение на израелците, които веднага изпратиха един равин и един специалист по партизанска война.
— Но аз още не мога да си спомня нищо — оплака се Хал на офицера за свръзка.
— Това е естествено. Ти остави банката на паметта си в един сейф на борда на кораба.
— Че защо съм го направил?
— За да не се чувстваш чужд. Старата ти памет ще се насложи плътно над настоящата. Аз ще ти помогна да се справиш.
Всички бяха на борда, живи и в добро състояние, с изключение на неизбежните жертви, убити по южноамериканските пристанища. Тези нещастници щяха да бъдат пресъздадени по-късно. Само дето щяха да изчакат по-дълго време, иначе нямаше да са прекарали по-зле.
Корабът излетя точно в полунощ. Полетът бе забелязан от корпуса за проследяване на американските военновъздушни сили в Скрапъл, Пенсилвания. Те обясниха, че изображенията на радара им се дължат на сериозно натрупване на блатен газ, съчетано с излитането на голямо лястовичо ято.
Въпреки досадния студ на космическото пространство Хал остана на мостика и наблюдаваше как Земята се губи в далечината. Той се връщаше към еднообразния живот на частично системния фотогномен конфигуратор, към съпругите и децата, към досадата от ръжда и лишеи.
Но си тръгна без съжаление. Знаеше, че Земята е чудесно място за почивка, но там всъщност не можеше да се живее.
Информация за текста
Robert Sheckley
Tripout, 1971
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Редакция: Cliff Burton, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-07-6 (т.4)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9008]
Последна редакция: 2008-08-28 07:00:00
1
Игра на думи — мелън — пъпеш (англ) —