Читать «Котето» онлайн - страница 2

— Айде да идем оттатък — предложи Мишо, като свършиха костилките.

— Няма да ме искат.

— Нали си с мене.

Провряхме се през дупката в оградата. В съседния двор се бяха събрали момчетата от квартала. Седяха в кръг и правеха нещо тайнствено. Спънах се в разкъсаната тел около дупката, паднах, те ме чуха и наскачаха. Дългия тръгна към мен и се разсвирепя:

— Изчезвай!

Мишо му подложи крак.

— Здрасти, Дълъг! — каза и отидохме да седнем при другите.

Те ме гледаха на кръв, обаче видяха какво стана с Дългия, как се надигна, как си изтупа изцапаните дънки и колко засрамено се примъкна.

В средата на кръга, с гръб към мене бяха седнали две момчета и правеха нещо, а останалите ги гледаха. Дългият се настани до мене и Мишо и подвикна на ония в средата. Единият се отмести встрани и чак тогава видях, че държаха дебела пръчка, на която за четирите лапички като агне на шиш беше вързано коте. Някой извади кибрит и опърли мустачките на котето. То измяука. Прехапах устни. Те завъртяха пръчката. Не мога да ви кажа как точно го мъчиха, не помня, сигурно не съм могла да гледам, май не издържах и се разциврих. Така силно, че всички се стреснаха, а тоя, детжо държеше пръчката, я изпусна.

— Виждаш ли като водиш момичета? — злобно се ухили Дългия.

Само че Мишо нито го чу, нито ме погледна, ами стана, разбута другите и грабна пръчката.

Лошо си ударих коляното, докато се промъквах обратно през дупката. Не знам как отворих оная отвратителна желязна врата, а като излязох на улицата, съвсем се шашнах, защото не знаех защо съм излязла.

Седнах на бордюра, хванах си коленете с ръце и раната така ужасно ме заболя, че пак се разплаках. Продължих тихичко да си хълцам, ей така, и аз не знам защо, може би заради котето. И изобщо не видях тогава, че някой глупак беше написал на вратата зад гърба ми:

„Ани + Мишо = Любов“.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9049]

Последна редакция: 2008-09-04 08:00:00