Читать «Котенца» онлайн - страница 4

Скоро и шестте котенца бяха мъртви. Скоро шестте безмълвни пухкави топки бяха хвърлени в чувал. Баща й усука здраво горната му част, завърза я и едва тогава извади Пинки от сандъка. Треперещата котка го последва навън от плевнята, като започваше да съска и да мяука злобно всеки път, когато той се обърнеше към нея.

Марни стоя неподвижно доста дълго време, като съзнанието й бе обсебено единствено от мисълта за случилото се и тя отчаяно се опитваше да го проумее. Дали Господ бе изпратил баща й да убие котенцата? Той ли му беше наредил да направи това с тях — да ги отнеме от нея? Ако отговорът бе положителен, тя не виждаше как би могла да застане отново пред олтара и да вземе причастие. Момичето се изправи и тръгна към къщи, а от разранените му пръсти капеше кръв.

— Взе ли рецептата? — попита я майка й, когато тя влезе в кухнята.

— Госпожа Браун не можа да я намери. Ще ти я прати утре. — Не можеше да повярва, че лъже толкова убедително. — Господ ли взе моите котенца? — изтърси изведнъж.

Майка й я погледна смутено.

— Да — беше единственото, което можа да промълви.

— Ще му кажа аз на Господ! Той не може да прави така! Не може! — извика тя и побягна към стълбите.

Майка й я изгледа, но не я спря.

Марни Коуфийлд се заизкачва бавно, а ръката й се плъзгаше по гладкия полиран парапет.

По обяд, когато Уолтър Коуфийлд се върна от полето, чу издрънчаването на порцелан и трошенето на стъкло. Втурна се в дневната и завари съпругата си да лежи на пода в подножието на стълбите за втория етаж. Новата масичка бе преобърната, а статуетките бяха на парчета.

— Мери, Мери! Добре ли си? Удари ли се? — Той приклекна до нея.

Тя вдигна поглед към него.

— Уолт! Мили Боже, Уолт… Нашите скъпи ангелчета. Ваната… Милите ни ангелчета!

Информация за текста

Dean Koontz

The Kittens, 1965

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

ИК „Плеяда“, София, 2003

STRANGE HIGHWAYS

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3576]

Последна редакция: 2007-09-27 08:00:00