Читать «Корабокрушенците от Шпицберген» онлайн - страница 6
Емилио Салгари
Господин Фойн въведе госта си в един салон, мебелиран просто, но с добър вкус, с големи кресла, облечени с меча кожа. Тежките завеси пазеха от силния вятър. От тавана се спускаше позлатен полилей. По стените големи карти на полярната област и ловни трофеи допълваха интериора. Тук-там бяха разпръснати и дребни украшения, изработени от ескимоси или самоеди.
Подът беше почти закрит от грамадните кожи на четири бели мечки.
Масата, която се намираше в средата на салона, бе подредена за хранене. Когато я видя, капитанът въздъхна с облекчение, защото беше много изгладнял. В красивите блюда ухаеха изискани ястия, които само един много богат човек можеше да си позволи да има на трапезата си през този сезон на годината. Встрани бяха подредени най-прочутите вина: бордо, рейнско, лаланд.
— Франция, Германия и Дания — каза капитанът, когато видя бутилките. — Господин Фойн, за успеха на експедицията нека да се чукнем с най-прочутите вина. И нека тостът да се сбъдне.
— Да се надяваме, господин Томсен. Заповядайте и нека зъбите ви се справят така успешно, както вие с работата на кораба.
— На нас, китоловците, не ни липсва апетит.
— О, забравих моя приятел, младия учен.
Фойн натисна три пъти звънеца и след минута в стаята влезе мъж на около тридесет години. Висок, слаб, с малка руса брадичка и сини очи, закрити от очила, със черти, които издаваха смел и твърд характер.
Изглежда, че току-що се бе завърнал от някакви изследвания около острова, защото беше облечен все още с палтото си от тюленова кожа, с непромокаема шапка и високи ботуши.
— Да ви представя моя приятел професор Оскар Бенсторп, драги господин Томсен — каза Фойн. — Ето човека, който ще ви прави компания на Шпицберген, и смея да добавя: приятна компания.
Китоловецът и ученият си стиснаха сърдечно ръцете.
— Ще бъдете добре дошъл на „Торпа“, господине — изрече Томсен. — Ще се погрижа да не ви досаждат с любопитство.
— Но как? Нима ще тръгваме? — запита професорът изненадан.
— Господин Томсен тръгва за Шпицберген, за да търси моите кораби.
— Но те… нима са изчезнали?
— Така изглежда.
— О, това е истинско нещастие, драги ми Фойн.
— Да, много хора вероятно са пострадали, Оскар. Но дано стигнете навреме, за да спасите каквото можете.
— Страхуваш се, че нямат храна?
— Може би са привършили всичките си припаси.
— Добре, че на Шпицберген има достатъчно животни.
— Да, но дали са успели да спасят оръжието си?
— Наистина, Фойн. Само като си помисля, че тези клети моряци може да умрат и от студ. Знам колко е ужасна зимата на Шпицберген.
— Приемаш ли да отпътуваш с господин Томсен?
— Разбира се. Нима мога да изпусна такъв добър случай?
— Заповядайте сега на масата, а след това ще отидем да видим как товарят припасите на кораба.
Час подир това, със запалени лули, Фойн и гостите му се отправиха към пристанището.
На „Торпа“ четиридесет моряка, под ръководството на един капитан, работеха най-усърдно.