Читать «Корабокрушенците от Шпицберген» онлайн - страница 43

Ваке ускоряваше все повече своя ход, като че ли беше нетърпеливо да се разбие по-скоро о норвежките брегове. Сега и разтопяването вървеше бързо, но централният масив все още оставаше цял и не освобождаваше „Торпа“.

Томсен и Янсен ставаха все по-неспокойни. Какво щеше да стане? Дали „Торпа“ щеше да издържи последния удар? Щеше ли да избегне големия водовъртеж, който сега бе по-опасен при това ръзвълнувано море?…

Маелстрьом! От това име им настръхваха косите, а в ушите им звучеше като погребален звън.

На 1 декември сблъскването още не бе станало, но всички чувстваха, че земята е наблизо, въпреки че гъстата мъгла не позволяваше да се види нищо.

Към 11 часа Томсен се готвеше да си легне в каютата, когато до ушите му достигнаха някакви далечни шумове, напомнящи мученето на цяло стадо.

— Лофортенските острови — каза Оскар, който също бе чул този шум.

Томсен не отговори. Той слушаше съсредоточено. Изведнъж извика:

— Наблюдателю, на юг ли пътуваме?

— Не, капитане — отговори морякът, като погледна компасите. — Блокът се обръща.

— Янсен!

Капитанът на „Гьотеборг“ дойде веднага.

— Последвайте ме — каза китоловецът. — Мъглата се разкъсва и отгоре ще можем да видим накъде плаваме.

Качиха се в наблюдателницата. През оредяващата мъгла се виждаше как около ледения блок кипи бяла пяна, чиято опашка се простираше надалеч.

Леденият блок започна да се върти и скоро щеше да бъде поет от страшния водовъртеж. Силно безпокойство беше изписано върху лицата на моряците. Двамата капитани слязоха от наблюдателницата и веднага наредиха.

— Вдигнете мачтите и поставете всички платна! Спокойствие, момчета!…

Ваке започна да се върти по краищата на водовъртежа. Огромна маса вода кръжеше и увличаше всичко по своя път. Гледката беше едновременно страшна и величествена.

Всички платна бяха опънати, когато стана сблъскването с някаква скала или с лед. Леденият блок най-после се разчупи.

Радостен вик се понесе по мостика на „Торпа“, последван от гласа на Томсен:

— На юг, обърнете платната на юг!

Освободен най-сетне от ледения обръч, корабът заподскача по вълните. Блъскаше ледени блокове, разбиваше огромните вълни, но напредваше и бързо се отдалечаваше от водовъртежа.

Но много скоро корабът се блъсна в нещо и спря.

— Какво стана? — запита Томсен.

— Забихме нос в норвежкия бряг — отвърна Янсен.

— Вместо да бъдем погълнати от Маелстрьом, предпочитам да забием нос о брега — каза успокоен китоловецът. — Да се надяваме, че най-после сме свободни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

„Торпа“ се беше забила в една пясъчна ивица пред острова на Москеньозе. Никаква скала не се виждаше наоколо и корабът не беше пострадал, но трябвате да дойдат влекачи, за да го изтеглят.

Необходимо беше да се поиска помощ от Тромсьо, но морето беше силно развълнувано и никой моряк не се решаваше да премине сега морето от страх да не попадне във водовъртежа. Томсен, Янсен, Оскар и неколцина моряци слязоха на брега и оттам с шейни заминаха за Тромсьо, за да поискат помощ.