Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 20

Младият шемит, изглежда, се стресна повече от свирепото изражение на Отсгар, отколкото от думите му. Той мълчеше, забил гузно поглед в земята пред коня на ваниреца. Конан се опита да спаси положението.

— Отсгар, друг път като тръгнеш да обираш гробници, проверявай дали покойниците наистина са умрели!

Пиянският кикот на Исайаб разпръсна напрежението. Отсгар погледна Конан ядосано и отново пое напред. Пияният шемит доближи коня си до варварина и му заговори шепнешком:

— Бас държа, че е прав. Дори и с всички дрънкулки, които той и танцьорката успяха да скрият, Отсгар трудно ще възстанови разходите по експедицията. — Исайаб се наведе още повече и лъхна на вино в лицето на Конан. — Няма да се учудя, ако скоро се приготви за нов поход. Дълговете ще го притиснат, а и севернякът обича риска.

— Няма да му е много трудно да измисли нещо — отвърна Конан — Чувал съм, че шемитските градове държави не страдат от липса на гробници.

— О, да! Има достатъчно гробници. — Исайаб замижа и бързо се поправи: — Е, не колкото в Стигия, разбира се! Там гробниците са повече от домовете на живите. Там почитат змията и са луди по гробници. Сриват цели градове, за да освободят място за некрополи. Та това е отвратително! — Той се замисли и въздъхна. — Но и в Шем ни очаква същото, ако хората продължават да слушат словата на пророка Хорасп. — Разбойникът разсеяно поглади брадата си. — Проблемът с повечето гробници в Шем е, че добре ги пазят. Отдавна отминаха дните, когато се осмелявахме да ги обираме. Законите там са строги.

— Толкова ли почитате предишните си господари? — попита Конан.

— Не. Но духовенството има власт и зорко пази гробовете. Сега, подстрекавани от Хорасп, стражите режат ушите и носовете на нарушителите и ги набождат на кол.

— Кой е този Хорасп, който ви създава толкова проблеми?

— Странстващ пророк, който има последователи във всички царства на Шем. Той проповядва величието на задгробния живот, разпространява последните открития при строежа на гробници и при балсамирането. През последните години щедро го подкрепя цар Ебнезъб, господарят на моя град — Абдарах. Той убеди царя да започне строежа на най-голямата гробница в Шем. Сега Ебнезъб бърза да я завърши, тъй като здравето му се е влошило. Затова е дал на Хорасп още по-голяма свобода в управлението на града.

— Гробници и паметници! — измърмори Конан. — Глупости! Никога не съм разбирал защо хората издигат в култ разкоша. В моята страна е достатъчен един забит меч, украсен с черепите на враговете…

— Тези гигантски гробници са напълно излишни в Шем! — намеси се Азрафел, който яздеше наблизо, все още нацупен след сблъсъка с Отсгар. — Те са построени с кръвта и потта на хората и отнемат земята на много собственици. — Младият шемит възмутено тръсна глава и обицата му проблесна. — Точно безумието на Ебнезъб ме лиши от наследство и ме накара да стана крадец.