Читать «Конан Разбойника» онлайн - страница 17

По каменната тераса през вратата нахлуха ревящи демони, чудовища с крокодилски глави изскачаха от сияещата бездна, като че призовани от сгромолясването на вратата, а в очите им гореше вековна омраза. Те се втурнаха сред хората, ръмжаха с безформените си муцуни и размахваха старомодни саби и копия.

Крадците веднага се приготвиха за битка. Чудовищата прииждаха на тълпи и се движеха ужасно бързо. Конан се убеди, че това бяха хората-крокодили от рисунките. Той отблъсна с пръта си една от лигавите муцуни, притежателят й изпусна меча си и хвана уродливото си лице с избити зъби с жилестите си криви крайници, подобни на пръсти. Кимериецът отстъпи назад към другарите си, които бързаха да се оттеглят.

В залата кънтяха писъци и ревове. Един от младите шемити падна, кривите зъби на едно от чудовищата захапаха ръката му, а друго заби ръждясалия си меч в беззащитното му тяло. Трети демон сграбчи падналата Зафрити за изящния глезен и я придърпа към тракащата си челюст. Конан се нахвърли върху него със силни удари и ритници и заблъска тялото му в една колона. После изправи обезумялата от страх стигийка и я повлече през залата.

В този миг Отсгар нададе бойния вик на ванирците, проби обръча от нападатели и се присъедини към тях.

Не можеха нито да ги надвият, нито да отстъпват под строй. Някои от бандитите не бяха въоръжени, а и огромните колони им пречеха и даваха възможност на създанията с крокодилски глави да ги нападат от всички страни. Отстъплението им се превърна в паническо бягство. Конан също хукна с всички сили далеч от ръмжащите зверове и писъците на жертвите им.

Бледата светлина на подземието скоро изчезна зад тях. За щастие някои бяха запазили факлите си като средство за отбрана и сега трепкащият им огън озари пътя на бегълците. Тичаха като луди, водени от ужаса, но съществата, които бяха призовали от бездната, ги бяха последвали. Коридорът започна да се стеснява и затрудни придвижването на бандата.

Конан и Отсгар спряха, щом обитателите на гробницата ги настигнаха с оглушителни крясъци. Чудовищата бързо разбраха, че трябва да се пазят от свистящите железни прътове и от силните и точни удари на ножа на Конан. Двамата мъже най-после се откъснаха и хукнаха напред, а зад тях на земята се гърчеха няколко крокодилски муцуни. Но още преследвачи прескочиха телата и последваха бегълците.

Последва ново препятствие — минаването над тайните клопки. Исайаб прекоси въжето, осветяван от факлата на Азрафел, след него премина и Зафрити. Конан въпросително погледна Отсгар: „Кой ще мине първи?“.

Очите им се срещнаха. Ванирецът неохотно побутна Конан напред и се обърна с рев, за да метне копието към муцуната на първия преследвач. Варваринът тръгна към въжето. Зафрити вече се плъзгаше по него бавно и със залитане. Конан се сети, че глезенът й сигурно е навехнат от стискането на влечугоподобното същество.