Читать «Конан Непобедимия» онлайн - страница 8

— Значи вече не се интересуваш от нищо, което не е свързано с кражбите ти? — измърмори Абулетес. — За половин година поне седем кервана на път за Туран, или връщащи се оттам, изчезнаха безследно. Тиридатес е повел армията срещу Червената каня, ала никой още не е зърнал този дявол в женски образ. Защо пък точно този път всичко трябва да е различно? А когато войниците се върнат с празни ръце и търговците запищят да се направи нещо… о, това ще накара краля да се обърне срещу нас в Пустинята.

— Той се е обръщал срещу нас и по-рано — изсмя се Конан. — И нищо не се е променяло.

Иранистанецът каза нещо със самодоволна усмивка. Зелените очи на гадателката гневно го стрелнаха, ала тя продължи да говори каквото й показваха картите. Конан си рече, че иранистанецът е помислил точно същото като него. Е, щом Семирамис искаше да парадира със своя занаят пред онзи…

— Какви са доказателствата — каза той, без да снема очи от гадателката и клиента й, — че Червената каня е виновна за това? Седем кервана са прекалено голям залък — всеки бандит би се затруднил да го сдъвче.

Абулетес изсумтя.

— Кой друг би могъл да бъде? Кезанкианските планинци никога не нападат далеч от хълмовете. Значи остава Червената каня. И никой не знае с колко бойци разполага тя. Никой не знае нищо за нея, дори как изглежда. Чувал съм, че имала петстотин главорези, който й се подчинявали както хрътката се подчинява на ловеца.

Конан отвори уста, за да му отвори хапливо, ала тъкмо в този момент положението около масата на гадателката се нажежи. Иранистанецът я хвана на лакътя. Тя го отблъсна. Той улови наметката й, зашепна настоятелно и й показа тежката си кесия.

— Намери си момче! — викна тя, замахва и ударът, нанесен с опакото на ръката й, изплющя върху бузата му като камшик.

Иранистанецът се олюля, лицето му придоби синкав цвят.

— Блудница! — нададе вой той и в юмрука му блесна широка туранска кама.

Конан прекоси стаята с две крачки. Беше гъвкав като пантера. Голямата му длан стегна в желязна хватка бицепса на иранистанеца и със същото движение го вдигна от стола. Ръмженето на иранистанеца прерасна в безмълвно изумление. Той зяпна и се опита да съсече едрия младеж, ала ножът се изплъзна от изведнъж омекналите му, безсилни пръсти. Хватката на Конан бе спряла притока на кръв към ръката му.

С презрителна лекота Конан захвърли противника си на пода между масите.

— Тя не желае да я ухажваш — каза младежът.

— Кучи син! — изрева иранистанецът, скочи, сграбчи ибарийския меч на фалшификатора на монети от Туран и замахна срещу Конан.

Конан ритна съборения стол срещу врага си и спря атаката му. Мъжът политна, падна, опита да се изправи, но ботушът на Конан го тресна под брадичката и той пак се сгромоляса до краката на фалшификатора. Туранецът прибра меча си и хвърли жаден поглед към кесията на падналия.