Читать «Конан Непобедимия» онлайн - страница 14

Един мъж от Шем — с огромни мускули, едър колкото Конан и с меч на кръста — отвори вратата на къщата, която Имхеп-Атон бе наел в Хафира — една от по-представителните части на столицата Шадизар. Търговецът на редки скъпоценни камъни — понеже мургавият бе известен като такъв сред благородниците на града — имаше нужда от телохранител. Шемитът се сведе пред кокалестия магьосник и побърза да залости вратата след него.

Имхеп-Атон бързо влезе в къщата, след тона се насочи към приземния етаж и пое към стаите, които се намираха под него. Той беше избрал тази къща, само защото тя разполагаше с такива подземни стаи. Някои неща трябваше да се извършват в самите недра на земята, където не можеше да проникне никакъв слънчев лъч.

В преддверието на неговата собствена стая две стройни момичета на шестнадесет години паднаха на колене, щом го видяха. Бяха голи, с изключение на златните верижки, които носеха на китките, кръстовете и вратовете си, а големите им кръгли очи блестяха със страст и обожание. Неговата воля ставаше тяхна, изпълнението на най-нищожния му каприз се превръщаше в най-великото желание на техния нещастен живот. Магиите, които ги поддържаха в този вид, слагаха край на дните им след година-две, но той смяташе, че по този начин проявява милост към нещастниците, пък и му бе необходимо да намира нови жертви.

Момичетата вдигнаха към него раболепно усмихнати лица. Той поспря, преди да влезе в стаята си и остави тоягата си пред вратата. В миг дървеният прът се превърна в очилата змия, която нави тялото си на спирали и се вгледа в девойките със студени очи, в които проблясваше почти човешка интелигентност. Имхеп-Атон не се боеше от натрапници в човешки образ, докато го пазеше неговият верен страж.

В сравнение с работилниците на други магьосници стаята му изглеждаше пуста — нямаше дори купчини човешки кости, с които се подклаждат сатанински огньове. Нямаше съсухрени тела на мумии, които трябва да бъдат стрити на зловреден прах — ала и малкото, което бе събрано под покрива й, насищаше стаята със смразяващ костите ужас. Върху двете страни на дълга маса от две черни свещи се издигаха тънки, мазни стълбчета пушек. Лойта на свещите бе взета от тялото на девственица, обесена с косите на своята майка и обезчестена след смъртта от нейния собствен баща. Между свещите бе поставена книга, подвързана с човешка кожа, същинско въплъщение на злото, изпълнено с тайни, по-мрачни дори от тайните на Стигия, и едно стъклено, пълно с течност подобие на човешка утроба, в което плуваше уродливата форма на неродено бебе.

Имхеп-Атон пристъпи до масата и направи някакви тайнствени жестове, мърморейки заклинания, които бяха известни само на шепа смъртни. Уродливият зародиш затрепери в прозрачната утроба. Агония изкриви деформираното му лице и безсилните челюсти с болезнено усилие и неприятно скърцане зейнаха.

— Кой ме вика?

Въпреки гъргорещите нотки на този глух глас, в него бе стаена повелителност. Това разкри на Имхеп-Атон кой всъщност приказва през безбройните мили от древния Кеми, в Стигия, с гласа на друг подобен изрод. Говореше Тот-Амон, върховният маг на Черния пръстен.