Читать «Конан Непобедимия» онлайн - страница 11

На второ място оставаше Ларша — древните прокълнати руини недалеч от Шадизар. Произходът на тези разрушени кули и техните проядени от времето стени бе забулен в мрака на отминали столетия, ала никой не се съмняваше, че там е скрито съкровище. И проклятие. Преди едно десетилетие, когато Тиридатес беше все още изпълнен с енергия крал, той бе изпратил рота подбрани войници от собствената си гвардия, който навлязоха сред руините посред бял ден. Нито един от тях не се завърна, ала техните предсмъртни писъци хвърлиха в такава паника кралската свита и личните телохранители на краля, че те удариха на бяг и изоставиха своя господар. Тиридатес бе принуден да побегне с тях. Дори някой друг след това да бе правил някакви ОПИТИ да проникне в обречения град, той не се бе завръщал обратно да разкаже какво е видял там.

Конан не се боеше от проклятия — нима самият той не бе доказал, че е истинска напаст за магьосниците? — както не се страхуваше и да влезе в палата на краля. Но кое от двете да избере? Да отнеме достатъчно богатство от двореца щеше да бъде еднакво трудно с това да го намери в прокълнатите руини. Кое щеше да се окаже по-достойно за усилията му?

Почувства, че някои го наблюдава, и вдигна глава. Тъмен мъж с гърбав нос и лилав тюрбан, превързан със златна лента, стоеше край него и го гледаше. Лилава копринена дреха падаше на широки вълни от кокалестите му рамене. Мъжът се подпираше на висока до раменете тояга от обикновено, добре огладено дърво и въпреки че не носеше друго оръжие и очевидно не живееше в Пустинята, в очите му нямаше и следа от страх — непознатият не се боеше нито от обир, нито от каквото и да било друго.

— Ти си Конан кимериецът — каза той. Тонът му недвусмислено показваше, че не задава въпрос. — Говори се, че си най-добрият крадец в Шадизар.

— Ами ти кой си? — рече предпазливо Конан. — И кой ти позволява да обвиняваш в кражба един честен гражданин? Аз съм телохранител.

Мъжът се разположи на стола срещу младежа, без да поиска съгласието му. Той стискаше тоягата в едната си ръка — Конан усети, че за него тя е оръжие.

— Аз съм Анкар, търговец, който се интересува от много особени стоки. В момента се нуждая от най-добрия крадец в Шадизар.

Конан сръбна от виното си със самоуверена усмивка. Сега вече бе започнал да плава в собствени води.

— И с каква особена стока желаеш да се сдобиеш?

— Най-напред искам да знаеш, че цената, която ще платя, е десет хиляди жълтици.

Конан бързо постави каната на масата, преди виното да се разплиска върху китката му. С десет хиляди… Боже на мъртвите, та с толкова той вече нямаше да бъде крадец, а човек, който се нуждае от пазачи срещу крадци.