Читать «Конан Завоевателя» онлайн - страница 107

— За мен няма друг път, освен този, който води до възстановяване на империята — каза Ксалтътън. — Но най-напред трябва да смажем Конан. Не зная как е избягал от Белвер, защото тогава спях непробудно, потънал в сънищата на черния лотос. Но той е на юг и събира войска. Това е неговият последен отчаян удар, възможен само благодарение на народа, който страда под неразумното управление на Валерий. Нека да въстанат. Те са в ръцете ми. Ние ще изчакаме, докато тръгнат срещу нас, и тогава ще ги смажем веднъж завинаги. Ще смажем Пойтейн и Гъндерланд, и глупавите босонианци. Подир тях Офир, Аргос, Зингара, Кот… ще обединим в една огромна империя всички страни на света. Вие ще управлявате като мои наместници и ще бъдете по-велики, отколкото сте сега като крале. Аз съм непобедим, защото съм скрил Сърцето на Ариман на такова място, където никой човек не може да го открие и да го използува отново срещу мен.

Тараск отклони поглед, за да не прочете Ксалтътън мислите му. Той знаеше, че откакто беше сложил Сърцето в златното ковчеже с изрязаните върху капака змии, магьосникът не е поглеждал в него. Колкото и да изглеждаше странно, Ксалтътън не знаеше, че Сърцето е откраднато. Необикновеният скъпоценен камък беше извън кръга на неговата магическа сила. Неговите свръхестествени таланти не го бяха предупредили, че ковчежето е празно. Тараск не вярваше, че Ксалтътън знае в пълна степен разкритията на Ораст, защото питонецът не беше споменал за възстановяването на Ахерон, а само за изграждане на нова земна империя. Не вярваше и че Ксалтътън е напълно сигурен в своята сила. Ако те се нуждаеха от неговата помощ за изпълнение на амбициите си, той не по-малко от тях се нуждаеше от тяхната. Магията, в края на краищата, зависи до известна степен от мечовете и от копията. Кралят прочете същото в скришния поглед на Амалрик: нека магьосникът използува своите умения и им помогне да победят най-опасния си враг. А после ще имат достатъчно време да се справят и с него. Трябваше да има начин да измамят тази тъмна сила, която бяха възкресили за живот.

Двадесет и първа глава

Зловещите барабани

Потвърждението на слуховете за война пристигна, когато войската на Пойтейн, десет хиляди бойци, тръгна с развяващи се знамена и блясък на стомана през южните проходи. Шпионите се кълняха, че начело на войската язди великанска фигура в черни доспехи и с кралски аквилонски лъв, извезан със злато върху гърдите на богатата копринена туника. Конан е жив! Кралят е жив! В това вече не се съмняваха ни приятели, ни врагове.

Едновременно с новината за настъплението на пойнтейнските войски от юг изтощени от уморително яздене куриери донесоха съобщението, че от югозапад настъпват гундерманци, подсилени от бароните от северозапад и босонианците от север. Тараск тръгна с тридесет и една хиляди мъже към Галпаран на река Ширки, която гундерманците трябваше да пресекат, за да ударят все още държаните от немидийците градове. Ширки беше бърза, буйна река, течаща на югозапад през скалисти дерета и каньони. Малко бяха местата, където можеше да се пресече от войска през това време на годината, когато коритото беше изпълнено от бряг до бряг с вода от топящите се снегове. Цялата страна източно от Ширки беше в ръцете на немидийците и беше логично да се допусне, че гундерманците ще направят опит да пресекат реката или при Галпаран, или при Танасул, който лежеше на юг от Галпаран. Всеки ден се очакваха подкрепления от Немидия, докато пристигна новината, че кралят на Офир прави враждебни демонстрации на южната граница на Немидия и отклоняването на още войски ще изложи страната на риск от нападение от юг.