Читать «Конан Воинът» онлайн - страница 118

Видя и повече детайли — ръце, слабо тяло, покрито със змийски люспи, но все пак с човешки форми от кръста нагоре; отдолу — дълги крака като на жерав, завършващи със скосени, трипръсти ходила като на някоя огромна птица. Около чудовищните крака трепна син огън и угасна. Видя му се като блестяща мъгла.

После изведнъж чудовището се извиси над него. Дългата ръка на демона, която той забеляза за пръв път, бе въоръжена със закривени нокти, подобни на сърпове. Ръката се извъртя нависоко и се стрелна надолу към врата му. С жесток вик той се хвърли настрани, мятайки брадвата си. Дяволът я избегна с невероятно бързо движение на дребната си глава и отново се извиси над него със съскащия вихър на подскачащите си пера.

Конан не се страхуваше. Той знаеше, че всяко същество, облечено в жива плът, може да бъде убито с материално оръжие, колкото и страховито да е това същество.

Една летяща ръка с остри нокти събори шлема от главата му. Още малко, и щеше да го обезглави. Но през цялото му тяло премина свирепа радост, когато диво насоченият му меч потъна дълбоко в хълбока на чудовището. Конан отскочи назад, избегна страховития удар и едновременно с това измъкна меча си. Ноктите закачиха гърдите му, разкъсвайки брънките на ризницата като тънък плат. Но втората атака на кимериеца беше като на изгладнял вълк. Той се озова между шибащите ръце и заби меча си дълбоко в корема на чудовището… докато ръцете му се сключваха около него и ноктите разкъсваха ризницата на гърба, търсейки някой жизненоважен орган. Конан подскочи, зашеметен от синия, мразовит като лед пламък… После се дръпна от отслабващите ръце и мечът му просвистя във въздуха със страшна сила.

Демонът залитна и се просна настрани. Главата му висеше само на късче плът. Огньовете, които го забулваха, подскочиха нагоре, сега червени като рукнала кръв, и скриха фигурата. Замириса на изгоряла плът. Конан изтърси кръвта и потта от челото си, завъртя се и хукна, залитайки през гората. По краката му се стичаше кръв. На изток видя блед отблясък от пламъци, който сигурно идваше от подпалена колиба. По пътя зад него се надигна далечен вой, който го подтикна да ускори ход.

8. Никога вече Канаджохара

Свирепа битка се изви на Гръмотевичната река. Жестока бе битката пред стените на Велитриум и много заселнически колиби се превърнаха в пепел преди дивашката орда да бъде изтикана назад.

Странна тишина последва бурята. Хората се събираха и си говореха с дрезгави гласове. Мъже с кървави бинтове мълчаливо пиеха бирата си в механите край речния бряг.

Там, при Конан, който мрачно отпиваше големи глътки от грамадна чаша вино, дойде мършав горянин с бинтована глава и превързана ръка. Той беше единственият оцелял от форт Тускелан.

— Ходи ли с войниците да видиш развалините на форта?

Конан кимна.

— Аз не намерих сили да го направя — промърмори другият. — Нямаше ли битка?

— Пиктите се прехвърлиха обратно отвъд Черната река. Сигурно нещо им е сломило куража, макар че само дяволът, който ги е създал, знае какво е то.

Горянинът погледна превързаната си ръка и въздъхна.