Читать «Колумб е бил глупак» онлайн

Робърт Хайнлайн

Колумб е бил глупак

— Редно си е да се полее сделката — бодро заяви дебелакът, надвиквайки климатика. — Пийте, професоре, че вече изоставате с три чаши.

В прохладния полумрак на бара през прага пристъпи нов посетител и дебелакът радостно изрева:

— Ей, Фред! Фред Нолан! Елате при нас! — и се обърна към госта си. — Запознахме се по пътя насам, летим заедно чак от Ню Йорк. Седнете, Фред, запознайте се с професор Епълби — главен инженер на звездолета „Пегас“. По-точно, ще бъде негов главен инженер, когато построят звездолета. Току-що продадох на професора партида стомана. Хайде да пийнем по чашка да го полеем!

— С удоволствие, мистър Бърнс — съгласи се Нолан. — А с професора се познаваме. Моята компания му доставя прибори.

— Е, тогава наистина трябва да пийнем, просто е необходимо. За вас какво да бъде, Фред? Един „Старомоден“? А за вас, професоре?

— И за мен. Само че, ако обичате, не ме наричайте „професоре“. Първо, не съм професор, и второ, тази титла ме състарява, а аз съм още млад.

— Точно така, док! Пит, два „Старомодни“ и един двоен „Манхатън“! А всъщност аз наистина си ви представях като учен от комиксите — старец с дълга бяла брада. Ето, сега се запознахме с вас, и все не мога да разбера…

— Какво именно?

— Защо ви е притрябвало на вашите години да се погребвате в тази дупка…

— „Пегас“ не може да бъде построен в Ню Йорк, нали — отбеляза Епълби, — а и оттук е по-удобно да се стартира.

— То се знае, но аз говоря за друго. Вижте сега… С две думи, аз продавам стомана. На вас са ви нужни специални сплави за звездолета — моля, заповядайте, имате ги. Но сега, когато работата вече е завършена, кажете ми, за какъв дявол ви е притябвало всичко това? Какво ви тегли към Проксима-Центавър или към която и да е друга звезда?

— Е, трудно е да се обясни — усмихна се Епълби. — Какво кара хората да се изкачват на Еверест? Кое е тласнало Пири към Северния полюс? Защо Колумб е уговорил кралицата да заложи диамантите си? Никой не е достигнал до Проксима-Центавър, а ние искаме да достигнем.

Барманът донесе питиетата.

— Кажете, Пит — обърна се към него Бърнс. — Бихте ли се съгласил да летите на „Пегас“?

— Не.

— А защо?

— Тук ми харесва.

— У едни живее духът на Колумб, а у други — не — кимна Епълби.

— Колумб е смятал да се върне обратно — знаеше си своето Бърнс.

— А вие? Сам казахте, че дотам ще се лети не по-малко от шестдесет години. Вие няма да стигнете!

— Ние не, но нашите деца ще стигнат. А обратно ще се върнат нашите внуци.

— Но… Да не би да сте женен?

— Разбира се. Екипажът се състои само от семейства. Нали знаете, че проектът ще се осъществи от две-три поколения. — Той извади портфейла от джоба си. — Ето, това са мисис Епълби и Диана. Тя е на три и половина.

— Хубаво момиченце — каза Бърнс, като разглеждаше снимката. — И какво ще стане с него?

— Как какво? Разбира се, че ще полети с нас. Да не мислите, че ще я дам в приют! — Епълби допи коктейла си и стана. — Време е да се прибирам. Семеен човек съм — усмихна се той.

— Сега е мой ред — каза Нолан, след като той си тръгна. — От същото ли искате?