Читать «Колела» онлайн - страница 20

— И на най-заклетия си враг не пожелавам да си купи кола, произведена днес!

Това беше една година преди нейната смърт.

— Тая е горе-долу добре. — Адолф, или както се казваше там, скочи от зелената лимузина и се насочи към следващата кола — яркооранжево спортно купе с бели анатомични седалки. — Бас държа, че в тая ще се вози някоя русокоса хубавица! — изкрещя отвътре той — Ех, да можех аз да съм тоя, дето ще се повъргаля с нея на тая мекичка седалчица!

— Нали вече си имаш мекичка работа? — изкрещя в отговор Залески.

— Ще ми се стори още по-мекичка, ако мога да оправя едно такова маце! — Контрольорът вече се беше измъкнал от колата и с похотлива усмивка попипваше слабините си. Заводският хумор никога не се беше отличавал с особена изтънченост.

Заместник-директорът отвърна на усмивката му, давайки си ясна сметка, че това е един от малкото човешки контакти, които работникът ще има през цялата си осемчасова смяна.

Адолф хлътна в следващата кола.

Думите на Залески бяха съвсем точни — работата на контрольора наистина е „по-мека“ от тази на останалите работници по конвейера и на нея може да се надява само човек, който е натрупал доста години в цеха. Тя не беше по-високо платена, а имаше и лошите си страни — ако контрольорът си гледа съвестно работата и обръща внимание на всички пропуски, той бързо си спечелва омразата на останалите работници, които имат достатъчно начини да му направят живота тежък. Майсторите също не обичат прекалено усърдните контрольори — така както не обичат всичко, което забавя темповете на производството в поверените им участъци. Те бяха под постоянния натиск на преките си началници (Залески включително) за изпълнение на плана, но същевременно си бяха извоювали правото да отменят нарежданията на контрольорите, и често се възползуваха от него.

„Става“ беше думата, получила широка известност сред майсторите в онези случаи, в които контрольорите сигнализираха за некачествено свършена работа или за дефектна част, вложена в някоя кола. В резултат на което конвейерът продължаваше своя път, а дефектът се оставяше на бдителността на хората от качествения контрол, които можеха да го открият, но можеха и да го пропуснат.

В зоната за почивка профсъюзният деец и чернокожият работник Нюкърк отместиха назад столовете си, а Мат Залески продължаваше да гледа тъмнозелената лимузина, която бавно се отдалечаваше по конвейера. В тази кола имаше нещо необичайно и той реши, че трябва да я огледа по-подробно, преди да си тръгне.