Читать «Колекционерът на татуировки» онлайн - страница 217

Невинаги, каза си криминалистът, мислейки си за човека, с когото говореше в момента.

78.

— И така — продължи Райм, — в замяна на твоя план те ти доставиха тетродотоксин. И са подкупили медицинския персонал и надзирателите, за да те обявят за мъртъв и да те измъкнат от ареста. Намерили са някой умрял бездомник и неговото тяло са пратили за кремиране.

— Горе-долу.

— Сигурно е било скъпо.

— Общо двайсет милиона.

— А сценката в погребалното бюро? Когато се представи за Уелър. Защо?

— Знаех, че ще изпратиш някого да види кой ще вземе праха. Трябваше да направя така, че да повярваш, че Часовникаря наистина е мъртъв. Най-добрият начин беше, ако адвокатът на семейството дойде да вземе тленните ми останки… и уведоми властите за твоя агент под прикритие. Така нещата се развиха много добре. Не го очаквах.

— Има нещо, което не разбирам. Лон Селито. Ти си го отровил, разбира се. Появил си се с пожарникарска униформа на мястото на нападението в „Белведере“ и си му подал кафето с отровата.

— О, и за това ли се досети?

— Арсенът е металоид. Били използваше само растителни токсини.

— Хъм, за това не се сетих. Меа кулпа. Кажи ми, Линкълн, като малък чел ли си книжки с ребуси? Винаги ли забелязваше скритата картинка?

Да, Райм беше чел такива книжки. И винаги забелязваше скритата картинка.

— И после си пуснал отрова в чантичката на Амелия Сакс — добави той.

Последва дълга пауза.

— И за това ли се досети?

Веднага щом се досети, че Часовникаря е още жив и вероятно стои зад нападението срещу Лон, Райм бе предупредил Сакс, Пуласки и Купър да внимават. Тя си спомни, че някой седнал зад нея в едно кафене, където имала среща със свидетел по случая с музея „Метрополитен“. После намерила второ шишенце обезболяващи в чантичката си.

— И това ли е арсен? — попита Райм. — Още не съм получил резултатите.

— Ще ти кажа, след като си се досетил. Антимон.

— Има още нещо, което не мога да си обясня. Опита се да убиеш Лон и Амелия и да хвърлиш вината на Стантънови. И ти си бил този, който се появяваше облечен като Били Хейвън на местата на убийствата. Когато си надничал през шахтата на Елизабет стрийт, пред ресторанта в Хелс Кичън, в сградата близо до „Белведере“. Нали?

— Да, точно така.

— Но защо… — Райм изведнъж замълча. Мислите се заредиха в главата му като избухващи фойерверки. — Освен ако…

— Май започваш да загряваш, а, Линкълн?

— Двайсет милиона долара — прошепна Линкълн. — За да купиш свободата си. Няма начин Стантънови или СВАС да са намерили толкова много пари, за да подкупят надзирателите и медиците. Не, не — те са странично занимание, в най-добрия случай. Някой друг е финансирал бягството ти. Да! Някой, който е имал нужда от теб за друга задача. Използвал си СВАС само за прикритие.