Читать «Кой ще цивилизува шопско» онлайн - страница 4

Стояна се затече към стаята на господарката, но веднаге се върна.

— Тебе вика! — каза тя.

Елена остави тиганя, в който току-що се готвеше да тури суровото масло, и отиде.

— Какво правите отвъде? — попита я старата господарка.

— Аз ще претапям маслото, а Стояна ще мие паниците.

— Оставете ги сега — утре имате време.

Елена изскокна възхитена.

Но завчас звънецът я извика. Тя се повърна. Тогава разбра, че господарката не й била договорила.

— Елено, донесете тука двата юрганя, да им пришиете чистите чаршафи, които днеска съхнаха.

Елена се вдърви.

Ами гостът!

Тя се опита да докаже на господарката си, че преваряването на маслото е по-необходимо нещо да се извърши тази вечер, нежели чаршафите, които могат да чакат и утре, без да изгубят нещо.

— Ти много да не знаеш — сгълча я господарката й, — ами върши каквото ти казвам: идете сега в гостната стая, че тя е широка, та да онождате чаршафите на юрганите… И аз там имам нещо да върша…

С примряло сърце Елена се върна в готварницата и с глас сфанат обади на Стояна господаркината заповед.

— Да й опустеят макар чаршафите — изроптаха писаните с въглен вежди.

Направиха кратко съвещание пред вид на трудното положение.

Ако дойде Глигор — войника викаха Глигор, — няма да ги намери. Ще чака, па ще си иде, без да му се обади някой. Тяхната чувствителност изпитваше страшни страдания… Но нямаха време да довършат и земат някое решение, защото звънецът издрънка нетърпеливо.

Сутринта господарката биде много зачудена, като видя Елена, че ходи по двора по чорапи.

— Къде ти са обущата?

— Не знам! — отговори смутено слугинята. — Снощи бяха в кухнята, сега ги няма.

— Да не е дохождал някой, когато пришивахте чаршафа?

— Кой ще дохажда?

— Тогава са фръкнали!

— Кучето да не ги е отвлякло някъде — каза Елена.

Кучето лавна в тоя час — очевидно протестуваше за това предположение.

— Мълчи, бре, кажи де ми са обущата! — скара му се Елена.

Стояна се приближи до нея и й прошепна:

— Глигор да ги не е откраднал?

— Мълчи, мари!

Подир един час господарката повика Елена, за да я прати на пазар.

— Как? Не намери ли ги? — попита зачудено.

— Няма ги! Да търся пак! — каза Елена, но без особено безпокойство.

Цял ден се мина, а Елена ходеше по чорапи.

По вечеря тя изтропа с обуща.

— Де си намери обущата? — попита господарката.

— Кучето, поразеното, скрило ги в зимника — отговори Елена.

Макар че кучето не възнегодува и тоя път, Елена безбожно го клеветеше.

Обувките беше върнал лъснати Ромео, щом се смрачи, а беше ги отнесъл снощи от кухнята, за да остави свидетелство за своето присъствие, понеже нямаше да остави визитна карта…

Иска ли питане, че Елена беше много погъделичкана от тая досетлива деликатност на поклонника си?

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3824]

Последна редакция: 2007-11-08 15:00:00