Читать «Ключът към надеждата» онлайн - страница 2

„Времето на политиката и религията е отминало. Настъпил е часът на науката и духовността“ — иска ми се да вярвам в тези думи на Джавахарлал Неру.

Човекът е религиозно и социално същество. Независимо дали мълви молитви в църква, джамия, синагога, или будистки храм, той търси разковничето за мечтите си, което е поместено у самия него: да иска от себе си колкото може повече, да прощава на другите колкото може повече, да дава на ближния колкото може повече.

Дошло е времето, в което християнската максима: „Щом имаш две ризи, дай едната на ближния си“ да се преосмисли в: „Щом имаш една риза и тя е по-нужна на ближния, дай му я“. Пък може това да е ключе към човешкото щастие.

Човекът не живее само своя собствен живот. Той живее за своето семейство, за своя народ, за цялата човешка общност. Важното е да посее, дори и да не може да дочака цветовете и плодовете, но трябва да има надежда, че жътва ще има. Ако се съхранят ценностите, духовните сили у човека ще пораснат и ще предпоставят едно по-високо развитие. Тогава Дантевото „Lasciate ogni speranza“ /Надежда всяка тука оставете/ не ще е заплаха за човека и пребиваването му в отвъдното. Защото осмисленият живот в името на другите не се нуждае от индулгенции пред Бога.

В най-съкровените си надежди човекът се е уповавал на любовта като начин за проникване в съществото на другия. Който умее да обича, предпочита да дава, а не да получава и най-съвършената еманация на любовта не претендира за себе си нищо друго, освен правото да помага.

От всички символи за даряваща любов, особено впечатление прави катедралата „Нотр Дам дьо ла Гард“ в Марсилия. Живописно издигната над града, при хубаво време тя се вижда и от острова на обречените — Иф. Златната статуя на Божата майка — пазителка с младенеца е събрала безброй сбъднати надежди. По серпентините към храма са наредени малки плочки с имената на вярващите, получили свещената й подкрепа. Вероятно подобно внушение има за мюсюлманите осмоъгълната джамия Ал-Харам аш-Шариф в Ерусалим, Стената на плача за евреите, както и Гробът Господен за християните.

Опасна утопия е да се игнорира вярата на човека в Божията сила. Независимо коя религия изповядва, всеки трябва да уважава правото на избор на другия. Изповедалнята е място, в което несъвършенствата ни намират изказ и пак там сме поканени да си измислим отговорен и състрадателен живот изпълнен с надежда.

Път към нея хората могат да намерят впускайки се в лично търсене, което ще ги накара да разгърнат възможностите си, без ограничения в личната им свобода:

„Има една велика истина на тази планета: независимо кой си и с какво се занимаваш, щом много силно желаеш нещо, това означава, че желанието ти се е родило в Душата на Вселената. То е твоята мисия на земята.

Всемирната душа се подхранва от щастието на хората. А понякога от нещастието, завистта, ревността… Единственото задължение на хората е да осъществят Личната си легенда. Всичко се свежда до една единствена същност. И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си.“

Паулу Коелю