Читать «Кливиа Неман» онлайн - страница 2
Ерик Симон
Прав сте. Тук наистина е имало конфликт, защото на Неман, най подходящият за тази цел, е било много трудно да се сбогува със Земята, тъй като това означавало и раздяла с жената, която обичал. Но това нямало нищо общо с обективната преценка на годността му, тоест с шансовете му да оцелее. Било негов личен проблем, и виждате ли — оказало се, че точно това може да се разреши с последователно, непредубедено използване на техниката, която според някои само създава нови и излишни проблеми.
Ако не се лъжа, още през XXI или XX век са правени експерименти за замразяване на хора и съхраняването им чрез продължителен анабиозен сън. Тези ранни опити така или иначе се провалили и дълго време след това не били повтаряни. Но в крайна сметка бил открит надежден метод за съживяване на консервираните и онази жена там, Кливиа Неман, се възползвала.
Две години след излитането на експедицията, след като вече била прекъсната всякаква връзка с кораба, тя се подложила на замразяване, за да дочака съпруга си. Отказала се от всичко — от приятели, познати и роднини, отдавна вече умрели, от работата си, за която днес ще й липсват необходимите знания, от обкръжаващата я среда, от времето, в което е живяла — само заради него.
Преди повече от година тя била размразена и вече е свикнала, поне отчасти, с действителността. Но няма никакви близки; въпреки усилията на психолозите тя е останала дете на своето време, на миналия век — но тя точно това иска, защото съпругът й я помни такава. Страхува се да не загуби любовта му, ако се промени, ако се приспособи към една епоха, в която са се изменили не само средствата, но и целите; в която смелостта на мъжа й и другарите му, макар и непонятна, все още е на почит. Изпитала сама трудностите на новото време, сега иска поне тя да остане непроменена, за да може съпругът й да намери някаква опора. Така поне мисля — тя, разбира се, не ми го е казвала. Дори да искаше, едва ли щеше да свикне с нашето време, но това не би трябвало да я притеснява, най-малко в началото. Тя очаква късче от своето време, онова късче, което е било най-важно за нея.
Другите десетима поне никой не ги чака.
Имате право, корабът, който бе засечен наскоро, е Осмата експедиция. Не ми се вярва да сте осведомен, в новините споменаха доста бегло за това. Веднага уведомихме съпругата на Неман, оттогава тя идва тук всеки ден и търси старите данни от времето на старта. Но всъщност се надява да установим най-после радиовръзка с кораба. Всъщност корабът сигурно й е безразличен — тя иска да говори с него.
При това знае много добре, че той все още е доста далече и ще мине повече от година, преди да кацне. Улавяме съвсем накъсани сигнали и успяваме да определим само разстоянието и скоростта. Сигурно и тя го знае. Но въпреки това идва. Мисля, че чака някое по-свързано съобщение. Действително при сегашното разстояние това все още е съвсем невероятно, но нали вероятностните изчисления от този род допускат винаги съществуването на изключения.