Читать «Китайски разказ ((по Анатол Франс))» онлайн - страница 2

Отчаянието на госпожа Лу премина всички граници. Из очите и изтекоха потоци сълзи. Ала три деня след смъртта на съпруга й скръбта на госпожа Лу стана по-земна, по-човешка. Тогава тя научи, че един от младите ученици на покойния философ иска да сподели скръбта й. След дълги колебания тя го прие. Младият човек беше строен и красив. Той й говори за господин Тао, но повече за самата нея. Той й каза, че е очарователна и че я обича. Тя му позволи да каже всичко това и той си отиде с обещанието да я навести пак наскоро. И очаквайки го, госпожа Лу дойде на гроба на своя мъж, за да изсуши пръстта над него със своето бяло ветрило.

Когато старата свърши, Чуанг Цен помисли:

„Младостта трае малко: жилото на пожеланието окрилява младите жени и младите мъже. Госпожа Лу е честна жена, защото не иска да измени на клетвата си…“

И отмина, дълбоко замислен.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6230]

Последна редакция: 2008-04-10 15:00:00