Читать «Кинозвездата на Ропонково» онлайн - страница 2
Елин Пелин
Янко кметът всеки ден ще се качи на коня и хайде покрай Нонови, хваща пътя през полето. Като види Ноно в двора, спира се на приказки. Излиза и Звезда Ноновица… А конят кърши глава, гризе нетърпеливо юздите, рови с крак земята. Сила!
Звезда веднаж беше сама на портата. Янко пак мина.
— Как си булка, какво прави Ноно?
— Остави го, свил се е в полите ми, не шава. Цял ден в къщи, не иска да се изтури като мъж по кръчмите.
Янко суче мустак, черви се, усмихва се и дума:
— Е, това е мъж!
— Мъж, мъж, ама не обичам аз мъж да ми се преплита из краката като котка. Намерете му работа, да се залисва там някъде.
— Па да го направим кмет — дума Янко. — Отстъпям му. И аз искам да съм по-свободен… като тебе.
— На един акъл сме, Янко — изсмя се Звезда и зъбите й блеснаха и очите й светнаха.
Наскоро бяха изборите. Янко си даде гласовете на Ноно. Той се дърпа, кри се, кръшка, па най-после няма къде, хвана се. Всички гласуваха за него. Глас народен, глас господен. И добър, и съвестен кмет излезе бае Ноно. Само че тъй се стекоха пустите му общински работи, че все нощно време го викат в общината за работа. Янко праща хора, та го викат за това, за онова. Намерил е няколко души свои хора, та ги черпи, та ги пои. Пък те не знам какви хора са. Все нощно време ще им се случи бърза работа в общината. Но това е друга работа.
Важното е, че сега в Ропонково животът е друг. Весело е. Оживиха се хората и кризата по-малко се чувствува.
Информация за текста
Набиране: Георги Величков
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация:
Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5400]
Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00