Читать «Картини от една изложба» онлайн - страница 2
Горан Петрович
Каталогът
Сякаш цялата тъмнина се събра точно тук. Навън виждаше се през прозорците — всичко си беше както винаги. Но сега, от тази тъмнина, това всичко изглеждаше по-ясно, по-изразително. Прозорците приемаха своите гледки.
Четирите на фасадата на сградата — главната улица на града.
Четирите на срещуположната страна — вътрешния двор на галерията.
Двата десни — черковната порта, с която граничеше източното крило.
Другите два странични прозореца — падината, която на запад, малко по-нататък, меко се спускаше до брега на реката.
С изчезването на светлината веднага угасна и блясъкът. Тоалетите изгубиха своето значение. Погледите, които си разменяха поканените, също. Гълчавата се срина в мълчание. Дванайсетте прозореца като дванайсет гледки се простираха във ведрата есенна вечер. На фона на тъмнината светлееха външните картини. Нямаше друг избор, само виделината проникваше през отворените капаци.
Юг
Всеки се обръщаше към най-близката рамка, а по-точно към очертанията на прозореца, там, където беше заварен. Градската врява още не беше утихнала, по улицата се движеха хора със загоряла от неона плът, луната падаше до нивото на лампите, тук-там някой лъч проникваше и до асфалтираната земя. Под строгите калкани на държавните сгради пъплеше върволица. Малко по-нататък — силуети, спрели се пред дебелите стъкла на разкошна витрина. Кученце, което дърпа и каишката, и старицата с проскубано астраганено палто. Продавач на цигари уплашено опакова стоката си. Силно разголено, кльощаво момиче с всяка своя крачка безпогрешно се разминава със собствения си късмет. Закъснели сезонни работници, двама прегърнати замръзнали млади, най-малко десетина други, закрити от разгърнати вестници, студент по музика със захабен калъф за цигулка под мишница и голобрад войник със съвсем нова маскировъчна униформа на автобусната спирка. Старче, което забожда некролог на близкото дърво. От едната посока нерешително се приближава фигура, която влачи завързано с канап картонено куфарче. От другата, прегърнал дете, бърза млад човек. След него ситни жена с уплашен израз на лицето. Приближиха се до колата, паркирана срещу сградата на галерията. Размениха жестове и едно-две изречения с шофьора. И продължиха да тичат. Очевидно онзи в колата отказа да ги откара. Наистина неприятна гледка, би могло да се заключи според изложеното.
Север
Публиката на срещуположната страна, онази пред прозорците, обърнати към вътрешния двор на галерията, можеше да види само една фигура — изпаднал на вид старец, заспал в ъгъла. Тук липсваше градското осветление, звездите безпрепятствено се ронеха. Под техните утешителни капки киснеха купища отпадъци, отдавна умряла птица, изхвърлени бутилки от евтино вино, използвани томболни билети, начертана с тебешир „куцанка“, зееща метална консерва от риба, плъх до хванала кора купчинка изпражнения, шест гилзи, фасове, супена лъжица с извита дръжка, смачкана баскетболна топка, люспи от слънчогледови семки; върху рошавите гърбове на съседните сгради — едри татуировки; изписани във всички посоки графити:
