Читать «Караджата» онлайн - страница 2

Иван Вазов

Той вървеше мрачно, спокоен и глух

на псувни, обиди; силният му дух

летеше към боя, де бяха остали

другари заклани, мечти, идеали…

Той виждаше ясно бунтовния лев,

летещ над глава им и готов за рев,

и горите красни, и оназ природа

широка и чудна и пълна с свобода,

и Хаджи Димитър цял в кърви облен,

който му ревеше: „Що се вдаде в плен?

Караджа, без тебе не умирам ази!“

Кога до въжето той се дотътрази,

очи му светнаха с небесен светлик,

той наду гърди си и нададе вик

и сганта утихна и занемя даже,

за да чуй по-харно какво ще да каже

последний въстаник за последен път.

Защото във тез дни на ужас и смрът

при многото подлост, предателства, глуми

казваха се често и големи думи —

из някои силни, големи сърца;

защото сред тия сплашени лица

понякога взорът срещаше титани

на челата с тайни слова начъртани

кат останки славни от друг някой род,

не останал вече под божия свод.

И ето що каза тогаз Караджата,

с поглед към народа и към небесата:

„Прощавайте, братя, отивам сега!

Отивам в душата с голяма тъга:

не умрях в Балкана от моите рани,

затова сте вие тука днес събрани.

Сълзи не ронете за мен тоя път,

ами се гответе и вие за смрът,

защто настанаха нови времена,

в кои на кръвта се не дава цена

и гробът е по-мил, нежели позорът

за всички, що мислят и честно се борят.

Не съм аз последен и не съм аз пръв,

дето тъй умирам. Българската кръв

реки ще се лее!… Смърт или свобода!

Беснейте, тирани, но жив е народа.

Юнаците с нази не ще се скратат,

нашта смърт ще вдигне други да мрът:

за едного триста, за двама хилядо.

Чуйте ме, тирани! Ний сме племе младо,

искаме свобода, няма да се спрем,

ще се борим с вази, ще морим, ще мрем

та пак да възкръснем! Бъдещето цяло

аз го виждам ясно като в огледало,

скоро ще да рухне зверската ви власт,

за бой, отмъщенье, за смърт, за свобода…

Но ази умирам!… Да живей народа!…

Смърт или свобода!“

И кога се люшна из въздуха он,

то хиледи гърди издадоха стон

и дълго йощ време там под небосвода

кънтяха тез думи: „Свобода, свобода!

Смърт или свобода!“

1882

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов и Калина Григорова

Ползван източник: „Иван Вазов — Събрани съчинения, т. I — Лирика“, под редакцията на Георги Цанев, „Български писател“, С. 1955

Публикация:

Иван Вазов

Епопея на забравените

Поеми

Редактор Георги Константинов

Корица, титулка и илюстрации от Тодор Цонев

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Лазар Христов

Коректор Недялка Труфева

Дадена за печат на 5. X. 1961 г.

Излязла от печат на 28. II. 1962 г.

Поръчка № 19. Тираж 35000. Формат 1/32 34/108 Печатни коли 3

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

София 1962

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3857]

Последна редакция: 2007-11-12 08:00:00

1

Турски паша, управител на Дунавския вилает със седалище Русе.