Читать «Кантора за търговия с мисли» онлайн - страница 2

— Вярно е. Не зная как да се отърва от това — каза тя и погледна към натъпканата с рекламни писма пощенска кутия.

— Такива изискани домове като вашия наистина са любим обект на хитрите продавачи. И аз доскоро имах много неприятности от този род. Тази търговска къща, оня търговски дом. Това ако не купите, много ще загубите, срамно е още да не сте си купили онова. За вашето пътуване в хубаво време това си купете, купете си еди-какво си, ще ви потрябва, ако пътувате в лошо време. Ако се чувствувате изморен, ето го единствения лек. А как няма да ви заболи главата, като постоянно ви натрапват такива неща? С рекламите по телевизията е по-лесно — завърташ копчето и го изключваш, а това трябва да го вземеш от пощенската кутия, да отвориш плика, да го прочетеш…

— Точно така е — съгласи се тя.

— Още като ви видях, по сянката на дълбокото съжаление, която се изписа на лицето ви, разбрах, че поради голямата си заетост вие всеки ден отчаяно се борите, за да постигнете истинските цели на човешкия живот. Толкова ми се иска да ви утеша… — Тези думи също не предизвикаха никаква съпротива. Продължих по-нататък:

— Докато прегледате натъпканата с налудничави рекламни писма поща, времето минава и нямате възможност да отворите любимата си книжка със стихове или просто да се отдадете спокойно на мислите си… На какво прилича това? Човек може да прекара целия си живот, четейки глупавите предложения на рекламните писма, но ние сме интелигентни хора и трябва да можем да се преборим с това — не зная дали думата „мисли“ или думата „интелигентни хора“ й подействува. Изглеждаше, че главата й е пълна с разни стихове.

— Да се отдам спокойно на мислите си? Знаете ли от колко години не ми се е случвало? Вече чувствувам, че в сърцето ми зейва празнина. Само че какво да правя? Трябва да преглеждам пощата, защото получавам писма и от приятелите си. За друго просто не ми остава време.

Като чух това, аз си придадох вид, че дълбоко й съчувствувам.

— С цялото си сърце разбирам вашето страдание. И аз доскоро бях в подобно положение.

— Доскоро ли казахте? Сега вече нямате ли такива проблеми? — Тя най-после прояви заинтересованост.

Аз обаче не исках веднага да стигам до главната тема, Затова казах колебливо:

— Не, такива проблеми вече нямам. Но ще поговорим някой друг път.

— Не е хубаво така! Започнахте разговора, а сега не се доизказвате!

Вече умело я бях повел към клопката, но това беше само първата фаза на моето начинание и сега трябваше да бъда още по-внимателен:

— Всъщност моето предприятие произвежда някои неща. Но аз не искам да изпадам в положението на продавач, затова нека да отложим този разговор засега.

— Моля ви се, кой казва такова нещо!

В този момент аз бързо извадих от чантата си машинката.

— Ето какво представлява. Искате ли да видите как действува? — попитах аз и без да чакам отговор, я закрепих към пощенската кутия. Жената гореше от нетърпение да види какво ще стане.

— Така се закрепя. А сега, моля ви, гледайте внимателно! Аз ще изляза отвън, за да напъхам хартиите в пощата.

Вече бях извадил цял куп рекламни и лични писма от кутията. Взех ги и минах от външната страна на вратата.